15 юли 2017 г.

Сладолед „Медена роса“


Продукти

1 пъпеш Медена роса
1 кутийка (400 гр.) подсладено кондензирано мляко
1 шушулка бурбонска ванилия
500 гр. млечна сметана (минимум 30 % масленост)
100 гр. пудра захар или мед на вкус

Приготвяне

Поставяме пъпеша във фризера за една нощ да замръзне.

На следващия ден го обелваме и почистваме от семенната част. Почистеното, ледено “месо“ нарязваме на кубчета и пюрираме в блендер. Добавяме семенцата на ванилията и кондензираното мляко.
Разбиваме добре и към ледената маса добавяме и предварително разбитата на крем сметана. Подслаждаме с пресятата пудра захар или мед.

От тук на сетне имаме два варианта за приготвяне на сладоледа:

1. Наливаме сместа в машина за сладолед и след като се повърти малко (около 10 минутки), прехвърляме в купа и прибираме в хладилника да се заледи.

2. Сместа наливаме в купа, прибираме в хладилник и на няколко пъти, през 1 час, разбиваме с миксер, за да размесим ледените кристалчета и да вкараме въздух в сместа. Когато ни омръзне (примерно, след 4-5 разбивания) оставяме да се заледи.
Сервираме в охладени купички и поливаме с течен мед.


Ако ви харесва идеята ми за ядливи панички от бутер тесто, то нарежете разточеното до 3 мм. тесто (1 пакет от 450 гр.) на четен брой квадрати. Похлупете и намаслете от външната страна огнеупорни купички и поставете отгоре им по два квадрата, разположени кръстовидно - получава се един вид осмоъгълник. Намажете така оформените панички с жълтък, поръсете с кристална захар, ароматизирана с пликче ванилена захар и запечете в предварително загрята на 220° фурна  до златиста коричка. След охлаждане, освободете от купичките, намажете и отвътре тестените панички с жълтък, поръсете със захар и върнете във фурната, докато се зачервят и от вътре.


21 юни 2017 г.

Шоколадови трюфел пасти



Както ви споменах в предната публикация, от сместа за тигровото рулоотделих една част и оформих индивидуални порции. Чудни бонбони и пастички се получиха. Имаме ли готовата смес, можем светкавично да си спретнем някакво вкусно удоволствие. Сместа можем да съхраняваме и във фризер, предварително добре опакована в стреч фолио и когато решим да я ползваме, изваждаме я да се отпусне за няколко часа на стайна температура или за една нощ в хладилник. После всичко става бързо.

Разтопяваме:
100 гр. черен шоколад
и докато е още горещ, добавяме
3 пълни с.л. Нутела (около 150 гр.) 
1 с.л. студено кокосово масло.

Разбъркваме всичко до гладък сос, оставяме го настрана за няколко минути, да се охлади и в него потапяме (или поливаме с него) оформените и охлаждани за няколко часа в хладилник форми – квадратни пасти, кръгли, сферични, конусовидни...
Ако шоколадът е по-топъл, ще се образува тънка глазура и ще се наложи след изстиването и втвърдяването ѝ, да повторим процедурата с поливането. Ще се получат два слоя, но резултатът ще е плътна шоколадова коричка.
Ако изчакаме малко повече шоколадът да поизстине и да се уплътни леко, можем да минем с едно поливане.
Когато глазурата върху пастите се втвърди, ги напръскваме леко с топъл шоколад – разтопен черен или от същата шоколадова глазура, с която поливахме. Преди поднасяне напудряме с какао и по избор гарнираме с плод, ядки, семена, крокан - всичко, което ни се стори подходящо за допълване на вкуса.


Сместа е чудесна за моделиране, масленият крем, с който е споена стяга добре всичко и дава възможност да замразите и по-големи топчета, топки дори, да оформите с лекота къдрава форма, а също и по-сложни фигури. За тях обаче ще е по-добре да бъдат сервирани замразени - т.е. можем да ползваме за основа на сладоледена торта или друг леден десерт.



20 юни 2017 г.

Тигрово руло



Един позабравен у нас сладкиш, който преди години често приготвях и за който получих няколко напомняния този месец, та реших да си го припомним. Много е лесен и бърз за направа, както и много вкусен. Основата е от пандишпан, маслен крем, ядки и аромати. Търпи импровизации както във вкуса, така и във визията, което го превръща в идеална основа за множество десерти. Не знам защо е такова името му, след като тигровите шарки по този метод няма как да се получат, може би "леопардов" би му подхождало повече, но не ми се иска да го преименувам.
Това е оригиналният му вариант, а в следващата публикация ще ви покажа една симпатична негова вариация.

Продукти

за пандишпана
8 яйца
150 гр. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
60 гр. брашно
40 гр. какао

отделно
200 мл. горещо пресно мляко

за пълнеж
250 гр. млени орехови ядки (или бадеми, лешници)
2 с.л. нес кафе
2 с.л. какао
50-100 мл. тъмен ром

крем за спояване
250 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
настърганата кора на 1 лимон

за декорация
500 гр. млечна сметана (мин. 30% масленост)
2 пликчета стабилизатор за сметана
50 гр. шоколад (тъмен или млечен) + 1 к.л. кокосово масло (или олио)

Приготвяне

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци в две отделни купи.
Разбиваме белтъците на твърд сняг със щипка сол.
Жълтъците бием със захарта и ванилията до побеляване и удвояване на обема. Внимателно прибавяме, на порции, разбитите белтъци, а след тях и пресятото брашно.
Отделяме от тестото 1/3 и в него добавяме пресятото какао.
Печем в две отделни тави, намаслени и напудрени с брашно, в предварително нагрята до 180
° фурна до суха клечка.

Съвет: Двата вида теста можем да изпечем едновременно като ги насипем едно до друго в прилежащата към фурната тава, застлана с хартия за печене. Така ще спестим и от консумирана електроенергия, и от миене на съдове.

Изпечените и изстинали блатове накъсваме на едри парчета (приблизително колкото 1/3 от филия хляб) и в голяма купа ги попарваме с горещото мляко. Похлупваме купата и ги оставяме да омекнат, а след като изстинат напълно, добавяме рома, ядките, кафето, какаото и масленият крем, с помощта на който спояваме всичко в една компактна маса. Прибираме във фризера, за да стегне по-бързо.
През това време си разбиваме сметаната на крем, който стягаме със фиксатора (стабилизатора за сметана). По желание и на вкус можем да я подсладим с малко пресята пудра захар.

Добре охладената и стегнала се маса изваждаме от фризера, оформяме директно върху подноса в каквато форма си изберем – в случая на руло – и с помощта на пош покриваме с разбитата сметана. Отгоре напръскваме с разтопеният на водна баня или в микровълнова фурна шоколад.
Можем да заместим шоколада с натрошени ядки или пък крокан, който придава на рулото огнен вид.
Готовото руло прибираме в хладилник за ден или поне 6 часа, да отлежи и се обогати вкусът му.



По начина на изработка напомня сладък салам, но ви уверявам, че вкусово двата сладкиша се различават доста. Структурата му е нежна и пухкава, позволява и замразяване, което автоматично може да го превърне в основа за една страхотна, сладоледена торта. Опитайте го!

14 юни 2017 г.

Грилован ананас с ванилов сладолед




Наближава летния сезон, но като че ли вече нямаме търпение това да се случи, защото тук сме свикнали да приемаме, че той е дошъл с настъпването на юни. Дори с последната седмица на май. Вечерите са приятно хладни вече ни се иска да оставаме по-дълго навън, напук на пролетните внезапни душове, с които щем, не щем, сме се уредили. Идеално време за плаж, протяжни приказки под звездното небе на по чаша любимо питие или около барбекюто. И докато жарта в него не е угаснала, можем да приготвим и десерта. За къде сме без десерт?! За него си мислих аз от седмица време, откакто видях една апетитна снимка на сладолед в нета, та побързах да реализирам идеята, докато не се е скрила някъде на дълбоко в съзнанието, за да изскочи от там в най-неподходящият момент (зимата примерно) J. Ползвах оригиналната рецепта само за мариноването на ананаса, а сладоледа забърках по наш вкус.


Продукти

1 средно голям ананас

за марината
½ ч.ч. тъмен ром (може и светъл)
½ ч.ч. кафява захар
1 ч.л. канела на прах

за ваниловия сладолед
2 жълтъка
3 пълни с.л. пудра захар
400 мл. млечна сметана (мин. 30% масленост)
250 гр. Маскарпоне
2 пликчета ванилена захар


Приготвяне

Най-напред си приготвяме сладоледа като първоначално разбиваме жълтъците със захарта и половината сметана в касеролка и сгъстяваме на водна баня (или директно на котлона, на много слаб огън) при непрекъснато бъркане с телта.
Отвеждаме настрана и оставяме напълно да се охлади.
Разбиваме останалата сметана до пухкав крем и я прибавяме към леко разбитото маскарпоне. Обединяваме двете смеси в една обща гладка маса и на порции добавяме в нея охладения, яйчен крем. Ароматизираме с ванилията и замразяваме с помощта на машина за сладолед или по традиционния начин – във фризер с неколкократни изваждания и разбивания с миксер на кристализиралия слой .
Сладоледът ще е готов за консумация след няколко часа.

Разбира се може да ползваме и готов, от магазина, но няма да знаем какво съдържа. Така че, по-добрият вариант е да заложим на домашен, плюс това и вкусът му ще е на светлинни години далеч по-добър от който и да е купен.

Най-малко 1 час преди сервиране си обелваме ананаса, нарязваме го на шайби с дебелина 1 см., отстраняваме на всяка една сърцевината (по-лесно е да го направим, след като сме го нарязали), подреждаме ги в плитка и широка тавичка и ги заливаме с предварително разбитата марината. Прибираме в хладилник за най-малко половин час. Моите кръгчета се мариноваха цял ден и бяха с доста интензивен вкус и аромат.
10 минути преди сервиране отцедете маринатата в касеролка или дълбок тиган и поставете на силен огън да се редуцира до средно гъст карамелен сос.
Междувременно метнете ананасовите кръгчета да се запекат върху предварително нагрят на среден огън и леко намаслен грил-тиган, за по 2-3 минути от всяка страна или докато добият онези красиви райета, на които всеки се радва.
Извадете ги леко да се охладят и сервирайте всяко кръгче с по топка сладолед, полейте нежно с малко от карамеленият сос и готово.
Резултатът е прекрасен десерт, разхлаждащ и със запомнящ се вкус.

По желание може да гарнирате порциите и с някоя препечена ядка, аз не пропуснах. J






26 май 2017 г.

Македонска баница със спанак и ориз


Една по-различна, не толкова популярна у нас, колкото е баницата със сирене, със зелетиква, праз, лапад и дори обикновеният спаначник, но много вкусна и запомняща се. Незнайно защо рядко я правя като всеки път бързо свършва...  Една от любимите ми баници, с които свързвам детството. Баба я правеше от време на време и бях особено доволна да си хапна от нея.

Продукти

за тестото
½  доза от тестото по ТАЗИ РЕЦЕПТА или 1 пакет фини кори за баница
60 гр. разтопено масло
1 к.ч. олио

за плънката
½ кг. пресен спанак, измит, почистен и нарязан на тънко
3 стръка пресен лук, почистен и надробен на ситно
1 стрък пресен чесън, почистен и надробен на ситно
5-6 клончета пресен джоджен, само листата, наситнени
1 ч.ч. сварен ориз
1 яйце
3 пълни с.л. кисело мляко
150-200 гр. сирене
3-4 с.л. олио
сол на вкус

за намазване
1 яйце+ 1 с.л. олио/зехтин/разтопено масло


Приготвяне

Ако сме замесили тесто за корите, докато то се отпуска в рамките на 15 минутки, си приготвяме плънката:

В тиган наливаме олиото и го поставяме на среден огън да се загрее. Добавяме лука, чесъна и спанака, разбъркваме и задушаваме до лекото им омекване. Отвеждаме настрана, посоляваме на вкус и добавяме наситнения джоджен.
В купичка разтопяваме маслото с олиото, а в друга разбиваме яйцето с киселото мляко (може леко да посолим и тук).
Разточените кори най-напред напръскваме със мазнината, след това поръсваме със задушения спанак, отгоре му нахвърляме от сварения ориз, малко натрошено сирене и поливаме с 1-2 с.л. от яйчно-млечната смес. Навиваме на руло и редим в намаслена тавичка. Така оформяме всички кори до изчерпване на продуктите.

*Ако ползваме готови кори за баница, взимаме по две наведнъж, редим плънка в същия ред, след което или навиваме на рула, или редуваме пластове, каквато е наложената баница (в този случай я и нарязваме, преди да намажем отгоре).

Оформена вече, намазваме баницата с разбитото с мазнина яйце и веднага вкарваме да се пече в предварително загрята на 240° фурна, за около 15-20 минути.


След изваждане от фурната я напръскваме леко със студена вода и веднага покриваме с кърпа, да се задуши.


Ако харесвате подобни “зелени“ баници, опитайте и тази. Чудесна е!


Още баници, приготвени от мен може да разгледате ТУК