26 май 2017 г.

Македонска баница със спанак и ориз


Една по-различна, не толкова популярна у нас, колкото е баницата със сирене, със зелетиква, праз, лапад и дори обикновеният спаначник, но много вкусна и запомняща се. Незнайно защо рядко я правя като всеки път бързо свършва...  Една от любимите ми баници, с които свързвам детството. Баба я правеше от време на време и бях особено доволна да си хапна от нея.

Продукти

за тестото
½  доза от тестото по ТАЗИ РЕЦЕПТА или 1 пакет фини кори за баница
60 гр. разтопено масло
1 к.ч. олио

за плънката
½ кг. пресен спанак, измит, почистен и нарязан на тънко
3 стръка пресен лук, почистен и надробен на ситно
1 стрък пресен чесън, почистен и надробен на ситно
5-6 клончета пресен джоджен, само листата, наситнени
1 ч.ч. сварен ориз
1 яйце
3 пълни с.л. кисело мляко
150-200 гр. сирене
3-4 с.л. олио
сол на вкус

за намазване
1 яйце+ 1 с.л. олио/зехтин/разтопено масло


Приготвяне

Ако сме замесили тесто за корите, докато то се отпуска в рамките на 15 минутки, си приготвяме плънката:

В тиган наливаме олиото и го поставяме на среден огън да се загрее. Добавяме лука, чесъна и спанака, разбъркваме и задушаваме до лекото им омекване. Отвеждаме настрана, посоляваме на вкус и добавяме наситнения джоджен.
В купичка разтопяваме маслото с олиото, а в друга разбиваме яйцето с киселото мляко (може леко да посолим и тук).
Разточените кори най-напред напръскваме със мазнината, след това поръсваме със задушения спанак, отгоре му нахвърляме от сварения ориз, малко натрошено сирене и поливаме с 1-2 с.л. от яйчно-млечната смес. Навиваме на руло и редим в намаслена тавичка. Така оформяме всички кори до изчерпване на продуктите.

*Ако ползваме готови кори за баница, взимаме по две наведнъж, редим плънка в същия ред, след което или навиваме на рула, или редуваме пластове, каквато е наложената баница (в този случай я и нарязваме, преди да намажем отгоре).

Оформена вече, намазваме баницата с разбитото с мазнина яйце и веднага вкарваме да се пече в предварително загрята на 240° фурна, за около 15-20 минути.


След изваждане от фурната я напръскваме леко със студена вода и веднага покриваме с кърпа, да се задуши.


Ако харесвате подобни “зелени“ баници, опитайте и тази. Чудесна е!


Още баници, приготвени от мен може да разгледате ТУК



20 май 2017 г.

Десерт с ягоди и квасена сметана с бял шоколад


Отново ягоди. J
Е, това е! Искате, не искате, те са на линия. Когато дойде сезонът на ягодите, у дома този десерт присъства почти всеки ден на масата ни. Докато могат да се намерят някъде, не пропускаме да се насладим на нежният им вкус, който пък в тази комбинация е още по-неустоим. В основата на десерта стоят ягоди и квасена сметана, а останалите продукти често варират според наличностите и количествата в шкафа. Освен разкошният му вкус, хубавото му е, че не се вари, не се желира, всичко е сурово и се приготвя светкавично – идеален за голяма компания, за изненадали ни гости или просто така, когато ненадейно ви се дохапва нещо сладичко и нямате време за по-дълги занимания в кухнята.
С една дума – приказка! Ягодова! J

Продукти
/за 3 порции/



750 гр. квасена сметана
5 с.л. пудра захар (на вкус)
20 едри, ароматни и  добре узрели ягоди
3 с.л. едро нарязани бадеми
6 с.л. млени орехи (+1 ч.л. кристална захар в тях)
150 гр. настърган бял шоколад
3 с.л. кокосови стърготини


Разбиваме леко сметаната с пудрата захар. Не прекаляваме с разбиването, за да не я втечним.
Почистваме, измиваме и разполовяваме ягодките като заделяме няколко за декорация.
В подходящи купички/чаши/бурканчета насипваме на слоеве продуктите или:
- 1/3 от  сметана, наръсваме с 2 с.л. орехи и нареждаме ½  от ягодките
- следва вторият слой сметана, пак орехи, бадемите и останалите ягодки
Завършваме със останалата сметана, обилно наръсваме с кокоса и настърганият шоколад (при мен LZ , че много го обичам и винаги имам) и бодваме по една ягодка. 



Добре е да ползваме добре охладени сметана и ягоди. В противен случай и ако разполагаме с време до сервирането, поставяме полученото изкушение за 1-2 часа в хладилник, да се изстуди добре. После е ясно – на всеки по лъжичка и се отнасяте в наслада. J



Да ви е сладко!


14 май 2017 г.

Милфьой с крем “Патисери“ и ягоди




Продукти
/за 5 порции/

800 гр. бутер тесто
2 с.л. пудра захар

за крем Патисери
400 мл. млечна сметана (с минимум 30% масленост)
3 жълтъка
1 к.ч. захар
1 шушулка бурбонска ванилия (или 1 пликче ванилова захар)
50 гр. натурално пшенично нишесте
½ ч.ч. разбита сметана
60 гр. масло

за гарниране
250 мл. млечна сметана (с минимум 30% масленост) + 1-2 с.л. пудра захар +1 пликче фиксатор за сметана
1 ч.л. маково семе (не мляно)
пресни ягодки
още 1-2 с.л. пудра захар

Приготвяне

Най-напред си приготвяме крема като за целта наливаме сметаната в касеролка и я поставяме на среден огън да се загрее.
Междувременно в друга касеролка разбиваме на пяна жълтъците със захарта. Наливаме малко от хладката сметана и добавяме нишестето. Хомогенизираме сместа и я ароматизираме със семенцата на бурбонската ванилия. Самата шушулка пускаме в останалата сметана, за да ароматизира и нея.
След като сметаната в касеролката се сгорещи (не я чакаме да завира), я наливаме на тънка струя в яйчната смес при постоянно бъркане с телта. Преди това сме извадили шушулката. Връщаме сместа на котлона и продължаваме да бъркаме енергично, докато се сгъсти.
Отвеждаме от огъня и добавяме маслото. Разбиваме за да се стопи по-бързо, покриваме със стреч фолио и оставяме крема настрана да се охлади напълно.

Докато той се охлажда си разбиваме сметаната на плътен крем с помощта на фиксатора, а накрая по жлание я подслаждаме с пудра захар.
За да се получи добре, винаги преди това поставям за около 15 минути смтаната и купата, в която ще я разбивам във фризера. Млечната сметана се сгъстява по-трудно, дори не толкова добре, както би се получило с растителна, затова се подсигурявам с фиксатор за сметана. Обикновено концентрацията му е такава, че едно пликче е достатъчно, за 250 мл. сметана.
Съхраняваме я в хладилник до момента на поднасяне.

Последни си изпичаме корите за нашия милфьой.
Тук е моментът да ви изненадам. Корите се пекат не във фурната както обикновено, а в грил преса (тостер). Ако нямате
такава, печете върху застлана с хартия за печене тава във фурната, на 220°, като преди това напудряте леко всяка кора с малко пудра захар.

Иначе по план разточваме тестото на кора с дебелина 4-5 мм. и от него изрязваме плочки с размера на плочата на грил пресата. След като сме я нагорещили достатъчно, поставяме една кора върху плочата и похлупваме. Време за печене не мога да дам, защото това ще зависи от мощността на вашата преса, така че от време на време поглеждайте какво става под капака. Когато хубаво порозовее повърхността на кората, я обърнете и продължете да печете още малко, докато ви удовлетвори цвета ѝ. При печене корите ще се надуят и ребрата на плочите ще се отпечатат по повърхността им като им придадат интересен, къдрав релеф. Колкото са по-дълбоки ребрата на пресата, толкова по изразен ще е релефът върху корите.

От така изпечените кори изрязваме ленти с каквато дължина преценим като се водим по релефните линии. За 5 пастички ще са ни нужни 15 ленти – по 3 за всяка една.

Преди да сглобим нашите пасти милфьой, взимаме ½ ч.ч. от разбитата сметана и я добавяме в охладения крем Патисери. С лопатка внимателно размесваме до гладкост и полученият пухкав крем прехвърляме в пош с объл накрайник. Шприцоваме от него върху 10 от лентите, поставяме ги 2х2 една върху друга и накрая покриваме с останалите 5. Леко и нежно ги притискаме и ги поставяме в поднос като ги обръщаме настрани.
Охладената сметана поставяме в пош с къдрав накрайник и с нея гарнираме пастите. Поръсваме фино с маковото семе и украсяваме с пресни ягодки.
За финал, преди да поднесем, поръсваме всичко с малко пудра захар.




5 май 2017 г.

Печено свинско бон филе с мексикански привкус


Наскоро получих запитване от Spicentice с предложение да опитам продуктите им като сготвя ястие, овкусено с техните подправки. Разглеждайки виртуалният им магазин бях привлечена от няколко, в чийто състав влизаха съставки, които не бях опитвала до сега и до които нямам достъп. И понеже у нас си падаме по пикантна храна, веднага ме привлякоха тези, с подчертано лютив вкус. Една от тях е Chipotle Rub - наименование на пушеното халапеньо – люти чушлета, които се използват във всякакви ястия, черпещи вдъхновение от Мексико и отглеждани главно в щата с очарователното име Чихуахуа. Тяхната лютивина и отличителен аромат придават непогрешим мексикански нюанс на маринованите меса или риби. Нямах търпение да чакам, че да подправя ястие с нея и както би направил всеки уважаващ себе си кулинар, след като зарових за няколко мига нос в нея, поднесох малко и на езика си. Противно на очакваното подпушване от лютивина, усещането бе за нежен и приятно пиперлив вкус, комбиниран и добре балансиран с останалите ароматни подправки в състава си и напомнящ в голяма степен нашата домашно приготвена, люта, шарена сол. Все пак имаше нещо различно тук, нещо което обаче не открих в списъка сред съставките. 

Избрах да приготвя с нея месо съвсем по мексикански - мариновано , пикантно и внимателно изпечено на ниски градуси. Добре би било да е телешко, но след като не намерих в момента такова с удовлетворяващо ме качество, избрах да ползвам свинско бон филе. Сервирах в компания на нежно картофено пюре със селъри, чътни от смокини и свежа зелена салата.


Продукти
/за 3 порции/

за месото
3 бр. свинско бон филе (всяко по около 400 гр.)
едра морска сол
прясно смлян черен пипер
1 с.л. течен пчелен мед
3 с.л. зехтин Extra Virgin
3 пълни ч.л. смес Chipotle Rub  на Spicentice
2 с.л. олио

за картофеното пюре
5-6 едри картофа
1 ч.л. сол
60 гр. масло
1 голяма с.л. квасена сметана
1 малък стрък пресен чесън, наситнен
малко парче от стрък селъри (около 10 см.), наситнено
3-4 клончета пресен копър (или магданоз), наситнен

за чътнито от смокини
10 пресни смокини (100 гр. сладко от смокини)

6 с.л. кафява захар
3 с.л. бренди
2 с.л. редукция от малинов оцет
1 к.л. прясно смлян черен пипер
1 стрита суха люта чушка


Приготвяне


Почистваме филетата от евентуални неравности, подсушаваме ги много добре, поръсваме с мляна морска сол и черен пипер на вкус, натриваме с марината, приготвена от меда, зехтина и чипотлето, затваряме в плик и прибираме в хладилника за минимум 6 часа.
След това запържваме филетата бързо от всички страни за по минутка в нагорещен тиган с 2 с.л. олио, с цел да  запечатим соковете в тях. Оставяме ги за 5 минутки настрана, а после ги поръсваме със суха смес от
Chipotle Rub и поставяме в предварително загрята на 160°
фурна за 30-35 минути.
След като ги извадим, оставяме да се отпуснат за десетина минутки, преди да ги нарежем и поднесем.



За картофеното пюре сваряваме предварително обелените картофи в малко подсолена вода на тих огън. След това ги намачкваме като за целта ползваме ½ ч.ч. от водата, в която са се варили, добавяме маслото, а когато сместа стане гладка подправяме с квасената сметана и наситнените зелении.

За чътнито
Ако ползваме пресни смокини ги почистваме и разполовяваме. Поставяме ги в касеролка, поръсваме с 6 с.л. кафява захар и 2-3 с.л. вода. Загряваме всичко на среден огън, а когато сместа заври го намаляваме до слаб. Бъркаме от време на време и така варим до сгъстяване. Отвеждаме настрана, наливаме 3 с.л. бренди и връщаме на котлона за 1-2 минутки, да се изпари алкохола.
Ако ползваме смокиново сладко, само го загряваме и добавяме брендито.
След като се изпари алкохола, дръпваме настрана и оставяме да е охлади, после подправяме на вкус с прясно смлян черен пипер, редуцираният малинов оцет и стритото сухо чили.
Можем да си го приготвим предварително и да ползваме за други меса – панирано или печено пилешко, гъше и свинско.



Благодаря на Михаела и екипа на 
Spicentice за предоставената възможност и страхотни продукти!



23 април 2017 г.

Когато ви остане козунак, направете си сандвичи


Минаха Великденските празници и в почти всеки дом има останал някой и друг козунак, след като сме омесили или купили повече, отколкото можем да хапнем. Плюс това има вероятност и някой близък да ни е подарил още един-два, което увеличава количествата дотолкова, че да се чудим вече какво да ги правим. Стоят си и съхнат малко по малко, а изсъхнат ли напълно освен да ги превърнем в сладка галета или да нахраним с тях кокошките, какво друго можем да ги правим? Затова е добре да ги спасим малко по-навреме. У дома вече всеки се мръщи само като чуе думата козунак, сладко не ни се яде, но това, в което ги преобразих ни възхити с простотата си и завладя с вкус, аромат и визия. Сервирах за закуска, но без съмнение можем да се насладим с тази вкусотия по всяко време.

Рецептата е проста, а продуктите, с които да нахраните 4 човека са следните:

1 козунак
60 – 80 гр. меко масло
250 гр, Маскарпоне
2-3 равни с.л. пудра захар
1 ванилена захар
250 гр. ягоди
свежа мента
пчелен мед


Приготвяне

Нарязваме козунака на средно дебели филии. Добре е формата му да е малко по-правилна за по-удобно сервиране.

Намазваме всяка филия с масло от двете ѝ страни и ги изпържваме в сух и нагорещен на среден огън тиган с не залепващо покритие.


Маскарпонето разбиваме за кратко с пудрата захар и ванилията, колкото да се смесят добре компонентите.
На масата всеки си намазва обилно хрупкава филийка козунак с крем Маскарпоне, гарнира с разполовени ягодки и листенца мента. За финал поръсваме с течен мед или поръсваме с пудра захар.


Сервираме с любимата си топла напитка и се наслаждаваме на споделената вълшебна закуска.



Опитайте!