21 март 2017 г.

Чешка супа Копровка


В традиционната чешка кухня супата има специално място. Тя е задължителна за едно тристепенно меню, а вкусово се характеризира като богата и питателна. Разнообразието е голямо -  постна със задушени зеленчуци, телешка или пилешка, с добавка на черен дроб или кнедли, бекон, варени яйца, кисело зеле, гъби... каквото се сетите. Отличителна черта за една чешка супа често е и уплътняването ѝ със сметана. Такава е и копровката – лека, нежна, плътна, със свеж вкус и аромат на пресен копър. Може да я поднесете топла в по-хладно време и студена в летните жеги. Отделно от това може да се ползва и като топъл или студен сос за пилешко месо или риба.

Продукти
/за 3 порции/

40 гр. масло
2 с.л. брашно
1 л. студен пилешки или зеленчуков бульон
500 гр. квасена сметана
1 връзка наситнен пресен копър (около ½ ч.ч.)
сол и черен пипер на вкус
малко лимонов сок (оцет) и захар за коригиране на киселинността

отделно
3 яйца (поширани)
6 малки картофа (по желание)

Приготвяне

Първо стопяваме маслото в тенджерка, добавяме брашното и разбъркваме добре. Оставяме бавно да се запържва като бъркаме постоянно, за да не загори. 
След две минути, настрана от огъня, прибавяме едната трета от студеният бульон и веднага разбъркваме добре, докато се усвои и сместа стане гладка. Добавяме на два пъти в бърза последователност останалия бульон. Посоляваме на вкус, подправяме с малко черен пипер и оставяме на слаб огън да се готви бавно в продължение на 20 минути като от време на време разбъркваме.
Когато брашното достатъчно поври, отвеждаме тенджерката настрана и наливаме сметаната, разбита с два-три черпака от соса. Накрая добавяме и наситнения копър.
Разбъркваме, пробваме вкуса и при необходимост коригираме киселинността с малко лимонов сок (оцет) или захар.
Гъстотата на супата е малко по-рядка от тази на сос Бешамел.


Сервираме в затоплени чинии и гарнираме с поширано яйце и едно или две малки сварени картофчета. Крутоните са също добро допълнение.
Аз пропуснах картофите, но сервирах и вкусни бутер пръчици с Чедър, чиято хрупкавост идеално се върза с кадифената структура на супата.








6 март 2017 г.

Торта Наполеон


Продукти

500 гр. бутер тесто
1 яйце
2-3 с.л. кристална захар

за крема
800 мл. пресно мляко
1,5 ч.ч. захар
3 яйца
100 гр. (10 с.л.) брашно
2 пликчета ванилова захар
60 гр. масло
500 гр. Маскарпоне

Приготвяне

Ако ползваме замразено бутер тесто е нужно да го поставим от вечерта в хладилника, за да се размрази до другия ден. От там нататък действаме така:

Ако е на плочка (за предпочитане, но не задължително), трябва да го разточим на правоъгълна кора с дебелина до и не повече от 5 мм. и страни -  45 х 35 см.
Нарязваме го на правоъгълници с размери 15 х 7 см.  (получават се 15 броя).
Всеки един навиваме хлабаво на рулце по дългата страна.
Нареждаме рулцата в застлана с хартия за печене тава и прибираме за 20 минути в хладилника.
Междувременно пускаме фурната да се загрее на 200
°.
Разбиваме яйцето и с него намазваме рулцата. Поръсваме ги нежно с кристална захар и печем до красив, златист загар. Без да препичаме!
Изваждаме и оставяме да се охладят.

Ако не ни се занимава с оформяне на рулца или ако бързаме, можем да нарежем кората на по-големи правоъгълници, които после да слепим с крем по традиционния за този сладкиш метод. Или пък, както аз често правя, да разточим тестото на по-дебела кора, около 1 см., да нарежем на 15 см. правоъгълници, но по-тесни - около 3 см, които бухват страхотно при печене и са добра алтернатива на рулцата. 

През това време си приготвяме крема

Загряваме пресното мляко до кипене с 2 с.л. от захарта.
Междувременно разбиваме яйцата с останалата захар, а след това и с брашното. Получава се гъста паста. При постоянно бъркане с телта наливаме в нея горещото мляко на тънка струя. Намаляваме огъня на среден и варим крема, разбърквайки непрекъснато, за да не загори.
Щом се посгъсти, изключваме котлона и продължаваме с бъркането още около минута докато се сгъсти съвсем, след което отвеждаме настрана, ароматизираме с ванилията и пускаме маслото отгоре да се разтопи. Полученият маслен филм няма да позволи на крема да образува коричка, докато се охлажда.

След като се охлади достатъчно (излишно е да чакаме да стане леден) го смесваме с предварително разбитото Маскарпоне.
Готовият крем е пухкав, гъст, с балансирана сладост и аромат. По желание в този момент можем да го обогатим по вкус
:
-      с 20-30 мл. ром
-      с разтопен шоколад
-      с някакъв плодов сироп или конфитюр
-      с еспресо и Марсала, за вкус Тирамису...
В случая аз оставих натюр, защото искахме накрая да гарнираме с мед.

Сглобяваме тортата така:

На подноса намазваме малко количество от крема, подреждаме първият ред рулца – 4 на брой - и мажем обилно отгоре им с крем, който трябва да потъне и по между им, така че да ги слепи добре.
Отгоре редим втори ред с четири рулца (може да ги скъсим малко на дължина, за да се образува накрая сладкиш с пирамидална структура) и пак ги покриваме с крем. Нататък процедираме по същия начин като рулцата са вече по три.
Трябва да ни е останало едно рулце, което после ще натрошим на ситно и ще ползваме за посипване на тортата.
Измазваме цялата торта отвън с крем и поставяме до сервирането ѝ в хладилник. Най-добре е да отлежи за поне 24 часа, за да могат рулцата да поемат от влагата на крема и да омекнат.


Преди сервиране я поръсваме/облепваме с предварително запечените за кратко на сух тиган (или под грил) до златист загар трохи от останалото едно рулце.


И финално, за разкош, допълваме вкуса на Наполеона с няколко пръски течен мед.


Пригответе си го и да ви е сладко! 

22 февруари 2017 г.

Соленки с Чедър


Колкото и рядко да се сещам за сладки, дори да имам фаворити и измежду тях, толкова по-често ми се дояждат соленки . Като дете съвсем пък отказвах на сладко, освен от време на време малко шоколад или бабината торта за някой празник. Но за соленките ѝ умирам.
Днешните са точно по нейната стара рецепта, с мас, но и малко променени от мен, заради добавеният Чедър в тестото. Откакто видях в нета соленки с Чедър и тествах идеята, станаха любими на всеки, който ги е опитал. Студената мас, претрита с брашното, ги прави много крехки и в същото време меки като пух. Харесвам ги повече топли, но и студени напълно запазват качествата си. Чедърът пък им придава характерен, неповторим вкус, а за нотка пикантност понякога ги поръсвам и със стрито сухо чили, нашенска си люта чушка.
Идеална компания са за чаша вино в студена вечер край огъня или под топлото одеяло. Непременно ги направете и си доставете удоволствие за небцето и душата!

Продукти
/за около 25 бр./

300 гр. бяло брашно + още малко за доомесване и разточване
½ до 1 ч.л. сол (в зависимост от солеността на Чедара и вшият вкус)
1 бакпулвер
200 гр. настърган оранжев Чедър
200 гр.студена свинска мас (може и масло или смес от двете)
2 яйца
2/3 ч.ч. кисело мляко

допълнително
1 жълтък за намазване
1 стрито чили, по желание




Приготвяне

В дълбока купа пресяваме брашното с бакпулвера и солта. Добавяме настъргания чедър, разбъркваме  и поставяме в хладилника за половин час.
След това пускаме фурната да се загрява на 220
°.
В купата, при сухите съставки, добавяме маста, нарязана на кубчета и бързо претриваме между ръцете си, до получаването на дребни трохи. Следва да прибавим яйцата и киселото мляко. Замесваме меко, лепнещо тесто, което преомесваме леко върху добре набрашнен плот, където веднага се стяга и спира да лепне.
Разточваме го на кора с дебелина 1,5 – 2 см. и изрязваме кръгове с диаметър от 5-6 см.
Подреждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и ги намазваме с разбития жълтък. По желание ги поръсваме нежно със сухо чили.


Печем около 20-25 минути, или до златиста коричка.
Соленките бухват доста и се нацепват хоризонтално, така че се виждат слоевете пухкаво тесто, разделено от мазнината и чедъра.
Изваждаме ги, изчакваме леко да се охладят и поднасяме.


Подходящи са както за закуска - самостоятелно или гарнирани с конфитюр, така и за компания на чаша хубаво вино – топли с червено, студени с бяло.





21 февруари 2017 г.

Бананов Нутела кейк


Все бях прекалявала с шоколад в десертите като например тази торта, и тази също, някои други десерти, които не са дефилирали тук, но и днешният не им отстъпва в това отношение. 600 гр. Нутела в един кейк, как ви се струва? На мен ми се видя множко, но си струваше.
Показаха ми снимка, на която трябваше да издиря рецептата, а тя не се показваше н
икъде в нета. Така ровейки се за нея, стигнах до решението за популярният Nutella Banana Cake. Естествено, рецепти за него бол - коя веган, коя не, една с яйца, друга без, с какао, с цели ядки, с различни брашна, с кокосово масло и какви ли още не. Аз сглобих моята според нашите вкусови предпочитания. Трябваше да се получи сочен, но не чак мокър сладкиш, с осезаем и дълбок вкус на шоколад, който в същото време да не убива този на вложените банани. Експериментирах и останах много доволна от резултата – толкова сочен, мек и еластичен, че ако беше приготвен в по-дълга форма, бих могла да го свия на венец без да се пречупи или спука. Текстурата донякъде наподобява тази на торта Сахер, но тук бананите ни отвеждат в друго измерение. Комбинацята от Нутела, сметана и банани в едно цяло е достатъчно обещаваща, за да ми повярвате, нали? J

Продукти

600 гр. Нутела (или друг шоколадов нуга крем)
2 яйца
щипка сол
3 добре узряли банана (здрави, без размекнати и потъмнели участъци по тях)
2 препълнени с.л. квасена сметана (около 200 гр.)
40 гр. натурално царевично нишесте
180 гр. брашно (1 ½ ч.ч.)
1 бакпулвер
малка бучка масло за намазване на формата


Приготвяне

Намасляваме с маслото форма за кейк или хляб
Включваме фурната да се загрява на 180
°.
Загряваме леко Нутелата, за да се размекне и я изсипваме в дълбока купа.
Може да оставим малко от нея за декорация накрая.
Добавяме яйцата и солта. С помощта на тел за разбиване разбъркваме всичко добре, докато напълно се усвоят яйцата и сместа стане гладка.
Намачкваме грубо с вилица бананите и също ги добавяме при шоколада, а след тях и сметаната.
Разбиваме отново до хомогенност и сгъстяваме с нишестето и пресятото заедно с бакпулвера брашно.

Това е.

Полученото тесто е лъскаво, пухкаво и изкушава да вземем лъжицата  да си хапнем хубаво от него още на този етап. J  Сдържаме апетита си, прехвърляме го в намаслената форма, а след това веднага в горещата фурна
Печем 30 минути, след което, макар да ни се вижда твърде меко и недопечено, спокойно го изваждаме и го оставяме да се охлади напълно във формата.
Едва тогава го освобождаваме от нея, поставяме го в поднос и декорираме с няколко пръски топъл шоколад.



Обзалагам се, че няма да се стърпите пред такава гледка на масата ви и разнасящият се от нея, блазнещ аромат! :))



Патешко магре с пюре от кореноплоди и задушено, мариновано червено зеле с кестени


Не се сетих за по-кратко име на рецептата, но поне ви става отначало ясно какво точно ви показвам сервирано в чинията. ;)  А преди да пристъпя към нея, нека малко ви поговоря за патешкото месо!

Месото на патицата, макар да е червено, се смята за бяло месо, защото е птиче, все пак. Богато е на желязо, цинк и витамини, особено на тези от групата В. Особено вкусно, с богат аромат, позволяващ и добре кореспондиращ си със силни подправки и плодове. Всичко това го прави предпочитано за специални менюта и за посрещане на скъпи гости.
Преди да посегнем към него е добре и да знаем, че то е мазно месо, кожата и подкожието му съдържат много мазнина и преди консумация се отстранява. Но само 27% от мазнините му са наситени – тези, които покачват нивото на
LDL, или така нареченият лош холестерол. То съдържа и пурини, което е знак за внимание от страна на страдащите от подагра хора.
Специалистите по здравословно хранене ни уверяват, че
макар и патешкото месо да съдържа холестерол и наситени мазнини, докато се консумира в разумни количества, е добре да присъства в списъците на здравословните храни и се препоръчва като една от храните за здраво сърце. Ако се консумират само патешки гърди и изобщо месо от патицата без кожа, това може да помогне за снижаване нивото на холестерола и наситените (лоши) мазнини. Независимо по кой метод на готвене се приготвя, то винаги е с отличен вкус.

У дома харесваме патешко месо, най-вече печено, и понякога разнообразяваме менюто си с него. За това ястие се спрях на патешки гърди с кожа, които в магазините ще намерите наименовани като патешко магре.

Продукти
/за 3 порции/

3 бр. патешки гърди с кожа
сол и черен пипер, на вкус

за пюрето от кореноплоди
4-5 средни картофа
1 батат
сол на вкус
60 гр. масло

за задушеното зеле
1 малка червена зелка (може и консервирано от буркан, но не кисело)
1 глава червен лук
3 с.л. олио
сол и черен пипер, на вкус
5 с.л. тъмен балсамов оцет
1 с.л. мед
1 равна к.л. смлян кимион
4-5 смляни карамфилчета
шепа сварени кестени, без обвивката (7-8 бр.)


Приготвяне

Нарязваме зелето на тънки и дълги ивици, посоляваме го, намачкваме го с ръце и го сваряваме до полу готовност в литър вода. Отцеждаме го добре от нея, охлаждаме го, поливаме го с марината, приготвена от разбития с оцета мед, подправен с кимиона, карамфила и малко черен пипер и го оставяме да се маринова за около час-час и половина, преди задушаването му. (Ако ползваме консервирано зеле, пропускаме варенето.)

Половин час преди сервиране, поставяме почистените и обелени картофи да се сварят в подсолена вода, на тих огън.

През това време поставяме зелето да се задушава в олиото на тих огън, заедно с нарязаният на тънки лунички лук и надробените на кубчета кестени.  Бъркаме от време на време като внимаваме да не омекне прекалено. Накрая отвеждаме, опитваме как е на вкус и по необходимост овкусяваме с още сол. За финал поръсваме отново с прясно смлян черен пипер.

Междувременно сме почистили патешките гърди, подсушили сме ги добре, набраздили сме внимателно кожата им с по няколко кръстовидни нареза, без да достигаме червеното месо под нея. Натрили сме ги леко със сол и черен пипер, след което ги поставяме за 5-6 минути с кожата отдолу в сух и нагорещен на среден огън чугунен тиган (или друг с не залепващо покритие). От горещината мазнината под кожата бързо ще се стопи и  отдели. Отцеждаме я и обръщаме гърдите да се запечатат и от другата страна за 3-4 минути, след което ги поставяме в предварително нагрятата на 100° фурна за точно 15 минути. НЕ ПОВЕЧЕ!  

Времето и точната температура за сготвянето на месото са от особено значение, за да получим крехко и сочно месо. Прекалим ли с тях, ще имаме твърде стегнато и жилаво месо, което не става за ядене. По желание можем да ги ароматизираме допълнително като добавим 1-2 листенца салвия, клонче розмарин, мащерка или портокалова кора в тигана до тях, докато са във фурната. Избираме тревичките така, че да си подхождат вкусово с гарнитурата. Този път аз избрах да ги оставя с натурален аромат.

Изваждаме гърдите от фурната  ги оставяме за 5 минути на дъска, да се отпуснат.
Използваме това време да пюрираме сварените картофи в две отделни купи, като им добавяме по бучка масло и малко от водата, в която са се варили.

Порционираме приготвеното ястие в затоплени чинии и сервираме с добро, червено вино.