5 септември 2012 г.

Еуфорията по есенното консервиране



Дойде септември, температурите сутрин и вечер вече паднаха и се диша по-спокойно. Иде есен, а след нея категорично ще се настани и зимата. Затова, сега е точното време да се подсигурим, да затворим лятото в бурканите или да го замразим във фризера.
Във всеки дом си има традиция за приготвянето на консерви, в някои по-малко, в други повече. Във всеки дом има и изпитани рецепти, които се пазят и предават по наследство,  защото домашно приготвеното, особено нашето си е най-хубаво и вкусно.  Сега е времето, когато навсякъде се стеле невероятния аромат на печени, червени пиперки, примесен с дима от огъня и с мириса на мезета, хвърлени в жарта. Тъй де, няма да се хабят дървата само за едните зеленчуци  ;-)  



До скоро всеки се беше отнесъл нанякъде – или в гори тилилейски, или по лазурни морски брегове да разпуска, да дири прохлада и да събира сили за остатъка от работната година. Но сега семействата се сбират около огъня и става мило и весело. Децата търчат с оцапани лица и намазани с домашна лютеничка филии от бял пухкав хляб в ръцете.  Или с пресен, още топъл мармалад от сливи, ябълки, дюли, смокини и ред други плодове, с които края на лятото е толкова богат.
Ние също не правим изключение от тази еуфория  Вече прибрахме във фризерите млечна царевичка, пликове с цели и надробени пиперки във всякакъв цвят, тиквички и морковчета, малко плодове, за да имаме пресни през зимата, а вчера беше денят на пиперките. Тази година печени няма да правя, защото миналата се поулях с количествата, но пък лютите свършиха и трябва да се подновят запасите в избата. Доматите затворих още миналият месец, кьопоолуто е готово, но пък реших за първи път да изпробвам едно сосче за пици, та и с това се занимавах наред с чушчиците.

„Чушки и домати, който не яде, той голям не ще да порасте...” :-)

Така де, много правилно се пее в песничката, а аз явно много съм я харесвала като малка, защото именно това са любимите ми зеленчуци. Затова и гледам да прибера в шишета и буркани колкото мога повече от тях. Междувременно, при всяко ходене до пазара, в торбите присъстват в сериозни количества и от двата зеленчука. А като се въртя между сергиите очите ми все в тях гледат. Често се прибирам, забравила в залисията да купя я магданоз, я нещо друго набелязано, само защото пак са ме привлекли някои жълти чушки или големи, розови домати.
Имаме си на село голяма градина, в която садим и плодове и зеленчуци, но не мога всеки ден да се мъкна до там. Е, бабчето (свекървата) ги гледа, ние само помагаме, макар че преди време беше обратното.
Та, онзи ден се засилихме ний и право на село – там правим консервите.   Белихме, дробихме, мляхме пекохме, пържихме и накрая резултата беше 20 бурканчета с пържени чорбаджийски чушки, 18 с мариновани сибирки, 40 с доматен сос за пици, малко сладко от малинки и малко от сини сливи. Смокини имам от миналата година, та тазгодишните ги изконсумирахме в сурово състояние – най са ми вкусни на маслени бисквитки, с прясно, домашно сиренце и мащерка., поляти леко с мед  :-)  
Ментата цъфти сега и е пълно с пчелички, та едва си навързах една връзка. Нанизахме си и по една низа люти чушлета да съхнат, че за къде без тях, когато времето засъска и пухкав сняг запръска. 






Ще споделя моите рецепти за тези, на снимките.

Пържени чорбаджийски чушки с чесън и магданоз




ПРОДУКТИ
за 20  бурканчета по 400 мл.

10 кг. чорбаджийски чушки
3 л. олио, за пърженето
750 мл. винен оцет
200 гр. захар
5 връзки магданоз
15 глави чесън
сол на вкус

ПРИГОТВЯНЕ

Измийте и почистете чушките от листата и по-големите дръжки. Оставете ги да изсъхнат.
После в голяма, дълбока тенджера сипете олиото и го загрейте на среден огън, докато замирише приятно. Пускайте подсушените чушки на порции да се пържат, като ги обръщате с решетъчна лъжица, за да се зачервят равномерно от всички страни. Внимавайте, защото пукат и пръскат горещо олио! Пригответе си един капак за всеки случай. Така, по този начин трябва да се справите с всички останали.



Готовите, изпържени не покривайте с капак  да се задушават, защото ще им се отлепи тънката кожица и няма да е приятно за консумиране.
Почистете и надробете на едро чесъна и магданоза, след което ги добавете към чушките. 



В останалата от пърженето мазнина сипете оцета и захарта и възварете маринатата. Нека поври 5 минутки. Гореща я излейте върху чушките. Внимателно разбъркайте и веднага посолете на вкус.

Аз оставям солта за накрая, за да не сбъркам с количеството, защото всеки оцет ми е в различна степен кисел и солта ми варира според него. 



Напълнете подготвените, измити бурканчета малко под горното ръбче, като добре притиснете чушките за да няма луфтове. Когато напълните всички бурканчета ще видите, че маринатата е останала – кипнете я отново, разпределете я по бурканите и затворете добре с капачките. Обърнете ги „надолу с главата” до пълното им изстиване.



Маринованите сибирки нареждам сурови в бурканчетата, пускам тук там по някое зърно черен пипер и заливам със същата гореща марината, като на чорбаджийските чушки. Затварям добре с капачките и варя бурканите 5-10 минутки (според едрината на чушките).



Доматеният сос за пици пък, правя от обелени и наситнени домати, които слагам да заврят заедно със захар, сол, черен пипер, кимион, сладък и лют червен пипер, малко лимонов сок и смлян бахар. Накрая, когато е почти извряла водата пасирам и сгъстявам с царевично нишесте.



Продуктите са за 10 бурканчета по 400 мл.

4 кг. домати „Консерва”
1 ч.ч. захар
сол на вкус
2 ч.л. черен пипер, равни
1 с.л. кимион, равна
4 с.л. сладък червен пипер, равни
2 ч.л. лют червен пипер, равни
20 зърна бахар, смлени
сока на 2 лимона

Количеството на царевичното нишесте е в зависимост от гъстотата на соса, в момента в който ви омръзне да го изварявате. Съобразете се с написаното указание на пликчето, като имате предвид, че то отговаря за гъст нишестен крем – т.е. трябва да слагате по-малко. Аз спрях да изварявам, когато соса ми беше с гъстотата на течен кетчуп, разредих нишестето и сипвах на порции, докато се получи сос с гъстотата на лютеничка.

Сезона на консервите още не е свършил. Тепърва предстоят дюлите и ябълките, тиквите и туршиите, а малко по-късно и месните деликатеси, за радост на болшинството, най-вече мъжката половина от нацията :-)
Абе, хубаво време настава!















9 коментара:

  1. ДА бе, сега започна :) Аз се надявам да съм на финалната права вече :))

    Ей това с чушките най-го уважава. Когато направя повече - не ядат. Ако направя малко - изяжда се до края на септември..... Е как да прецениш правилно?
    Виж, доматен сос за пици не съм се сетила да направя. Познай обаче какво ще правя утре?
    Лютеничката :) Та като нищо ще направя няколко бурканчета сос за пици. Че аз винаги кетчуп ползвам от моя. Зависи де, колко ще ми се работи :))

    Поздрави и спорна есенна подготовка, мила Ирма!

    ОтговорИзтриване
  2. Не, Пепи! Нито аз, нито сезона сега започва, ама времето е най-подходящо, предвид жегите до преди седмица, а аз се пазя да не почернея :)
    Лютеничка, а? Лека работа ти пожелавам тогава! Знам че ще ти се работи, предусещам го :) И че ще наредиш поне 50 бурканчета от нея.
    Сосчето за пици е полезна работа - аз му се каних 2 години, та чак тази се кандардисах. Пробвахме на пица с пушен врат и добре се върза, до толкова че могат 40 бурканчета да не достигнат до другия сезон.
    Спорен да е и твоят ден утре, Пепи! И пази кръста! ;) Целувки!

    ОтговорИзтриване
  3. Оле, ще ми се да влезна във вашето мазе и да се насладя на тези вкусотийки! Чушленцата обаче ги обожавам!!! А ментата ми е мечта, вече! Колко пъти садя подправки и нищо не никне, от семе ли е от какво ли е незнам. Честит празник и приятни почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  4. Честит празник и от мен, бонбонче! :) Благодаря за коментара!
    Билки си садя на терасата в саксийки и за сега са добре, даже и семе си хващам от тях. Примерно: босилек, шнитлаух, майорана съм садила с мое семе (от растението), но магданоз, кресон, мащерка купувам.
    Тая година обаче мащерката не ми поникна, после семе не намерих, та си брах от балкана, но нямам свежа, което много ме тормози, 'щото ми е любимата тревица.
    А салвия, джоджен и мента си захванах от клончета - в чаша с вода, докато пуснат коренчета и после садя. Малко преболедуват, клюмват, но за 3-4-5 дни се съвземат и сега са страхотни корени. Ако си намериш клонки, пробвай, но най-добре напролет. Тези трите и не мръзнат зимата-режеш почти до земята и напролет тръгват буйно да растат, че даже и се множат.
    Поздрави сърдечни!

    ОтговорИзтриване
  5. Есенно време съм в постоянно опиянение от ароматите и цветовете, които са навсякъде :)
    Ирма, ти си любимата ми сладкодумница.

    ОтговорИзтриване
  6. :) Сладкодумница ли? О, ела ме виж когато съм в акция :)) като днес примерно - толкова са ми сладки думите, че направо би ти загорчало :)
    Когато съм спокойна, да! Но трябва всичко да ми е наред, никой да не ме е ядосвал поне 3 дни, че да си отпусна белите мисли и емоции. Много силно ми въздейства заобикалящата среда, Зори - хора, звуци, картини, аромати, думи, музика, засечен поглед дори. Имам изострена сензитивност, както и словоохотливост. Направо съм бомба! :))
    Благодаря за коментара, мила! Лека и спокойна нощ! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Много ме развесели с публикацията си! Едва сега откривам това местенце... Обожавам лятото, но и есента е красива - с всички свои цветове и аромати! Благодаря за споделените рецепти! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Няма начин - трябва да затворим лятото в бурканите, та през зимата да си спомняме за топлината, и да ни е вкусно!
    Успешна седмица!

    ОтговорИзтриване
  9. Дани, радвам се, че съм допринесла за доброто ти настроение! Харесвам ведри и усмихнати хора, а щом си намерила тук нещо да те усмихне, значи си мой човек1 ;) Пак заповядай, ще ми е приятно!
    tillia, именно! Вярно е че спомените греят :)
    Успешна и вълнуваща да е и твоята седмица, мила!

    ОтговорИзтриване