30 септември 2012 г.

Суши за десерт или... сладко суши



Често се случва, седнали на разговор жени да скачат от тема в тема, и неминуемо минавайки през мода, мъже, семейство, деца, работа, фитнес, диети се стига и до по-забавните мероприятия като екскурзии, ваканции и гурме кухня.
Вчера, говорейки си с моя позната засегнахме темата и не знам как се стигна до Япония (може би от нашето кисело мляко). Оказа се, че тя е любителка на суши баровете и не пропуска да опита някой нов за нея специалитет. Опита се да ме убеди колко са вкусни „рулцата със сурова риба”, но се оказа трудна за нея задача, защото Ирма сурова риба не яде, с малки изключения -  предимно опити за ядене на маринована скумрия. Дори тогава, махам старателно всичко и си лапвам само късче филенце. Ами не мога да ям сурово, каквото и да било месо. И не ми допада, и ме е страх, колкото и да ме убеждават, че било с доказан произход и много вкусно.  
- И ще пропуснеш да опиташ суши? - попита ме дружката.  
- Да, ако е със сурова риба! 
Тя се разсмя и ме светна, че имало разни видове, според съставките и начина на приготвяне и не е задължително да ходя в суши бар, ами да си приготвя у дома както ми харесва. Е, не съм чак толкова заспала, че да не знам за съществуването на разновидностите на сушито, и че в зависимост от това, носят и различни имена, но нещо все ме спира да им посегна.
Прибрах се в къщи и потърсих в нета подробно инфо за това японско чудо, да не се окажа невежа :-)  И открих, че японците имали десертно суши. Без риба, без месо. Сладко!  Охоо, и как само изглежда... Поглеждам рецептата, а то какво се оказва – нищо и никаква работа, бързо и много лесно за приготвяне, без никакви специални и трудно откриваеми продукти.
Няколко палачинки, сладък, сварен ориз и плодове на вкус. Може да го поднесете с някакъв сос или да го панирате в ядки, кокос или шоколад. Идеите са много, реализацията е пълна импровизация.

Моят вариант за това сладко изкушение е с шоколадови палачинки и ванилов сос.

Сладко суши


 Продукти

за палачинките
1 ч.ч. бяло брашно
2 с.л. пълнозърнесто (при мен Спелта)
60 гр. царевично нишесте
50 гр. какао
1 ванилова захар
1 щ. сол
½ бакпулвер
70 мл. меден сироп (1 пълна с.л. мед + вода)
80 гр. разтопено масло
300 гр. пресно мляко
150 гр. вода

за сладкия ориз
½ ч.ч. ориз
1 ч.ч. вода
1 с.л. захар
100 мл. прясно мляко
1 ванилия
1 ч.л. масло
Отделно: пресни плодове по избор

за гарниране
2 с.л. течен мед
2 с.л. млени орехи
1 портокал
1 лиметче

за ваниловия сос
1 ч.ч. прясно мляко
1-2 с.л. захар
1 ванилова захар
1 с.л. царевично нишесте/  ванилов пудинг на прах
1 малка бучка масло

Приготвяне


Първо си приготвяме палачинките.
Смесваме всички сухи съставки и ги разбъркваме добре, след което им добавяме течните. Размесваме добре на гладко тесто и пържим на среден огън, в загрят тиган с тефлоново покритие. Пържат се без мазнина, защото маслото в тестото не дава възможност да се залепят.
При изваждането им намазваме всяка една с масло, само от горната страна.

Междувременно може да си сложим ориза на среден огън, да се свари във водата. Когато я поеме всичката, добавяме млякото, захарта и ванилията. Намаляваме котлона до слаб и оставяме да къкри докато излезе всичката влага. Опитваме дали се е сварил и ако не е, добавяме още малко мляко. Когато е готов, отвеждаме настрана, добавяме му малко масло, разбъркваме и похлупваме.

Когато оризът се охлади, пълним палачинките.
За целта, постиламе бамбукова подложка със стреч фолио и поставяме палачинка. Отгоре й застиламе с ориз, на пласт с дебелина около 5 мм. Около 1 пръст от отсрещният край оставяме непокрит, като го намазваме с малко течен мед, за да се залепи рулото, когато го навием. В средата, върху ориза редим плодовете, нарязани на ленти или по-малки късчета. Аз ползвах праскова, червена слива, малинка и зелено грозде. Малинките сложих цели, а гроздените зърна само разполових. Навиваме палачинката на стегнато рулце с помощта на бамбуковата подложка и затягаме с фолиото, като бонбон. Прибираме в хладилника до момента на поднасянето.

Соса приготвяме както се приготвя крем пудинг. 
Слагаме млякото със  захарта и ванилията да кипне. Нишестето разбиваме с малко вода на кашичка и на тънка струя, при постоянно бъркане с телта го добавяме към млякото. Бъркаме докато се посгъсти. Получава се като рядък крем. Ако се посгъсти повече му добавете още малко мляко. Отведете, добавете маслото, разбъркайте и оставете да се охлади.

За да сервирате, извадете палачинковите рула от хладилника и с мокър нож ги нарежете внимателно на равни парчета.
Подредете ги в чиния, намажете ги леко с течен мед и поръсете с млените орехи. Наоколо им насипете малко от ваниловия сос.
Гарнирайте с резенчета портокал и лимет.


Много добре се съчетава вкуса на цитрусите с ваниловия сос, и шоколадовата палачинка.

Моят съвет е да опитвате ориза и ваниловия сос на захар, защото на мен ми дойде малко сладко, въпреки че за останалите беше идеално.




25 септември 2012 г.

Френски десерт с карамелизирани ябълки


След наситено шоколадовата торта пак десерт, но този път нещо леко и плодово.
Днешният сладкиш, много любим у дома, приготвих с актуални плодове, съчетани с характерния мек и кадифен вкус на канела и джинджифил. Едно есенно вълшебство от топли цветове, дълбоки аромати, фин крем и хрупкащи бисквити.



Може да го направите в индивидуални формички или в по-голям съд с диаметър 18-20 см.  С плодовете също може да се импровизира (круши, дюли, нектарини... според сезона)

Продукти:
за 4-5 порции

100 гр джинджифилово-канелени бисквити 
ако не намерите или не ви се приготвят домашни бисквити, ползвайте: 
канелени с добавка на 1 к.л. джинджифил на прах   или   
ореховки + 1 ч.л. какао и също толкова джинджифил на прах
50 гр. млени орехи (или други ядки по ваш вкус)

2 средно големи ябълки (около 300 гр)
4-5 с.л. течен карамел (може и топинг „Карамел)

400 мл. пресно мляко
50 гр. пудра захар
60 гр. брашно
1 ванилова захар или ампула ванилова есенция
2 яйца
30 мл. (2 с.л.) ром или друг алкохол, според ползваните плодове
1 малака бучица масло (колкото орехче)


Приготвяне:

Смелете бисквитите на ситно (като галета) и смесете с млените ядки. Отделете 2 пълни с.л. настрана за украсата.

Покрийте дъната на чаени чаши или такива за крем карамел с прозрачното фолио (стреч-фолио), за да се улесни след това отделянето. Налейте по една кафена лъжичка от поохладеният  карамел.

В тенджерка смесете брашното, захарта и ванилията. Налейте пресното мляко, хомогенизирайте сместа и я оставете да заври, като непрекъснато бъркате с телта. Нека ври около минута, след което свалете тенджерката от огъня. Добавете едно по едно целите яйца и рома и добре разбийте, за да се усвоят напълно яйцата. Накрая идва ред на маслото, което ще се стопи и обогати вкуса на крема.

Обелете ябълките и ги  почистете от семето. Без да ги разполовявате, нарежете на много тънки и фини шайби.
Във всяка чаша, върху карамела, подредете застъпени по пет парченца ябълка. Останалите крайчета или недобре изрязани кръгчета наситнете и добавете към крема и разбъркайте.

Разпределете една трета от крема върху ябълките, покрийте с половината от смлените бисквити, заравнете слоя и сипете втората част от крема, след тях втората половина от смлените бисквити. Завършвате с третата част от крема.

Чашите се поставят за 30 мин., в съд за варене на пара след което се оставят да изстинат на стайна температура и накрая  се слагат на хладно за няколко часа.

Ако нямате такъв съд може да ползвате по-широка тенджера с похлупено в нея сито (или някаква скара на крачета). Наливате  вода, но така че като поставите чашките върху ситото да не се опират дъната им във врящата вода. Похлупвате с капак и варите на слаб до среден огън.  

Добре охладеният десерт преди сервиране обърнете върху чинийка и гарнирайте с оставените настрана стрити бисквити.




Навън е топла есен и макар вечерите да са хладни, можете да се настаните в двора, да наблюдавате в захлас сенките на  вечерното слънце и да похапвате блажено уханния десерт. Ако имате за компания и чаша добро, плодово вино идилията ще е перфектна :)


14 септември 2012 г.

Шоколад


Много е казано и изписано за шоколада. Не са малко книгите, филмите и песните посветени на него. И няма как да е иначе, защото шоколада е магия, любов, наркотик. Все неща, които носят наслада, страст и опиянение. Опиташ ли го веднъж, винаги го търсиш. Той е вълшебно лекарство, лекуващо и най-дълбоките рани на душата, той е огън, който може да сгрее и възпламени цялото ти тяло, може да те удави в сладост и нежност. Защото е ШОКОЛАД!

video

 Малко са хората, за които може да се каже, че не обичат шоколад. Странно,  предвид страхотният му вкус, но се намират и такива, които никак не си падат по сладкото, кадифено изкушение. Останалите пък, се делят на

-          върли фенове, за които количествата са от значение, и които не подбират марка, вкус или тип
-          капризни и претенциозни, които държат и на вкус и на марка, като понякога признават само една единствена (пак странно!)
-          изследователи, които пък пробват почти всяко ново излязло на пазара шоколадово творение (е, ако знаят за него и могат да си го набавят, де)
-          изтънчени познавачи и ценители, които познават и консумират само отбрани селекции шоколад и техни производни (обикновено са наясно и с технологията за производство и с химичния състав на всеки продукт, нужен за производството)
-          с категоричен вкус, са хора които имат точно определено предпочитание към някой от видовете шоколади, и винаги посягат точно към този тип в магазина, независимо от марката

Мисля, че аз се числя към третият тип, както и малко към последният. Когато съм в магазин, пред рафт с шоколади, мога да забравя за времето - разглеждам, чета подробностите от инфото, взимам, оставям, помирисвам, наслаждавам се на опаковките, чудя се кой да взема този път, дали с мента или пипер, дали с ядки, комбинация на която трудно устоявам, или пък да заложа на класическият млечен, белгийски трюфел или пък с екзотичен привкус. Много са вариантите предлагани от търговците, някои не ми допадат, в други се влюбвам от пръв допир до небцето. И ако кажа, че ми е трудно да направя избор, няма да излъжа. Но, най-общо казано предпочитам не много сладък шоколад, с мек, кадифен вкус, с разтапяща се текстура. Също и такъв, с големи ядки. Не харесвам стафидите в шоколада, както и с много сладникавите плодови пълнежи или силни ликьори. Но истината е, че шоколада ми действа като наркотик и понякога, отдала се на насладата, не усещам кога е останала само опаковката на блокче от 300 гр. Стряскам се и си налагам вето за определен срок, но само щом половинката ми донесе поредния подарък, вече съм забравила за решението си. Казвам подарък, защото имаме негласно споразумение да ми носи всеки път, когато е извън страната ново, непознато до този момент  шоколадово изкушение. Винаги сядаме и си хапваме всички заедно, коментирайки дали ни харесва или не, макар много добре да познаваме вече вкусовете си. Накрая винаги се стига до редовният спор -  кой има по-слаб ангел и защо няма воля, да обуздае страстта си към шоколада. Да, защото не съм единствената у дома, която прекалява с него.  Таткото му посяга рядко, но случи ли се ...  няма равен! Моите редки случаи с 300 грамови, ометени наведнъж шоколади, не могат да се сравнят с неговото омитане на почти цяла шоколадова торта. Не стига това, ами и вечно мрънка, че не съм му направила онази, за която все си мечтаел и за която винаги ми говорел. Е, това последното е вярно, но истината е, че се плаша от неговите възможности. Страхувам се да не му стане зле от толкова калории и сладост, защото според него най-вкусната торта е шоколадова, с маслен крем и залята с много шоколад. Декорирана пак с шоколад.  Затова все го залъгвам, че за рожденият му ден ще я има, после за следващият... и така 20 и повече години. Но тази, не знам как така ми влезе под кожата, та ми дожаля за него и тържествено СИ обещах да уважа желанието му поне веднъж. Защото никак не е честно само мен да глезят! И така, само преди няколко дни вече беше реалност. Толкова шоколадова, че от едно парче може да получите жлъчна криза :-)

  
На него обаче не стига, че не му стана зле, ами такова настроение му дойде, че запя и почти заподскача, като дете :-)  Божеее! Не съм подозирала какво може да провокира още шоколада у него! Страх ме е да си помисля и какво още би се случило, след някое допълнително парченце... :-)  И не си мислете, че сме се събрали двама луди, пристрастени. Аз успях да изям само половин парче, а останалото естествено, за да не се хаби, го глътна почти на една хапка, кой мислите?  Сто процентово беше ставал и през нощта за още! ;-)

Тройно шоколадова торта 
бляна на едно пораснало момче


Продукти
за торта с Ø 23 см.

за блата
7 яйца
60 гр. пудра захар
100 гр. кристална захар
100 гр. брашно
50 гр. какао

за крем пълнежа
300гр. меко масло
200 гр. пудра захар
50 гр. какао
250 мл. млечна сметана
300 гр. черен шоколад/ кувертюр
-----------
ядки, по желание

за глазурата
250 мл. млечна сметана
150 гр. черен шоколад
100 гр. млечен шоколад

за декорация
300 гр. шоколадов крем (Nu Crema  или  nutella)
80 гр. меко масло
100 гр. бял шоколад, рендосан

Отделно около 50 мл. тъмен ром


Приготвяне

на блата
Пресейте брашното с какаото.
Разделете жълтъците от белтъците.
Белтъците разбийте на пухкав сняг,със кристалната захар (до меки връхчета), а жълтъците с пудрата захар до побеляване или докато удвоят обема си.
Внимателно добавете белтъчния сняг в жълтъчния крем, като бавно разбърквате сместа с кръгови движения, отгоре надолу, за да вкарате повече въздух и да не спадне обема й. На порции добавете и брашното с какаото. Хомогенизирайте всичко внимателно и насипете цялата смес, наведнъж, в намаслена и напудрена с брашно тортена форма с падащи стени.
Печете в предварително загрята до 160° фурна, за около 30-40 минути. Готовият блат трябва да е с приятен кафяв цвят, на пипане да е стегнат и при натиск да пружинира.
Извадете го и го оставете за около 10 минути да се охлади, след което го освободете от пръстена, похлупете върху застлана с хартия за печене скара, да изстине напълно. Когато и това стане го нарежете на желаният брой платки.

на пълнежа

Пресейте пудрата захар и какаото. Сипете ги в купа и заедно с мекото масло ги разбийте на пухкав крем, с помощта на миксер.
В друга купа сложете натрошеният на парчета черен шоколад/кувертюр и залейте с кипналата сметана. Оставете така за около 2-3 минутки, от топлината шоколада ще се отпусне и тогава, разбъркайте с дървена лъжица, до окончателното му стопяване. Ще се получи гладка, тъмна, лъскава смес. Сложете я за около 15 минути във фризера, да се охлади добре. Когато я извадите, тя ще  е с гъстотата на кексово тесто, но не и втвърдена. Разбийте я с миксер докато стане плътен крем и смесете с масленият.

Поставете на тортена подложка една платка, напръскайте я леко с ром и намажете с крема. Нека пласта крем е със същата дебелина, като на платката. Отгоре поставете втора платка, пак напръскайте с ром, намажете с крем и така продължете, докато поставите и последната платка. Вие решете на колко платки ще нарежете изпеченият блат. Блатът е с лека влажност, което малко затруднява нарязването му на тънки платки.  Аз имах нерви само за четири, макар да ползвах специален ринг за тази работа.
Оставете малко крем, за да покриете и загладите с него повърхността и страните на сглобената торта. Приберете я в хладилник докато се стегне достатъчно, за да я залеете с глазурата. Повърхността й трябва да студена и твърда.

на глазурата

Натрошете в касеролка двата вида шоколад.
В друга сипете сметаната и я кипнете. Залейте с нея шоколада, оставете малко да омекне и се постопи. Тогава с дървена лъжица бъркайте до гладък сос. За да не  се стегне докато бъркате, от време на време дръжте касеролата на 1 см. над все още включеният котлон, като не спирате разбиването. Правим го, за да не се налага да слагате да се загрява друга купа с вода, за водна баня.
Когато глазурата стане гладка и лъскава я излейте върху тортата.
За удобство поставете тортата отново върху телената скара, за да се отцежда излишната глазура. Добре е да ползвате подложка за тортата, като диаметърът й да е равен с този на тортата. Така няма да се образува гьолче от стичащият се шоколад, а всичкият ще падне през скарата долу, на масата (или в друга тава) После, след като засъхне лесно се остъргва със шпатулка.
Отцедената торта поставете отново върху тортен поднос и пак приберете в хладилника да се охлади и стегне глазурата.

крем за декорацията

Избраният от вас шоколадов крем е добре да сте оставили на стайна температура поне от 5-6 часа, за да е мек и лесно да се работи с него. Ако сте пропуснали тази стъпка,  сложете го във фурната, включете я на 50° и го забравете там, докато правите тортата. Проверете по някое време дали се е размекнал и изключете фурната. Нека той остане вътре, до момента на ползването му.
Вече мекият крем разбийте заедно с маслото, с помощта на миксер. Може да добавите и остърганата глазура, стига да няма някакви примеси в нея, като трохички примерно. Разбийте добре всичко до гладък крем и го прехвърлете в пош. Първоначално крема ще е малко мек и затова може да го пъхнете в хладилника за кратко, но следете, за да не се втвърди повече от необходимото, и да се налага после да го чакате да се отпуска. Идеалната гъстота е тази, която задържа формата на шприцованата декорация. Пробвайте малко настрана, за да се сигурни.
Декорирайте тортата с шоколадовият крем и настърганият бял шоколад.
Приберете веднага в хладилника и съхранявайте там  до сервирането й. Имайте предвид, че колкото по-дълго престоява, толкова по-вкусна ще става, ще се поемат и смесят напълно ароматите. Много е мека, сочна и кадифена на вкус. Топи се нежно в устата.

Аз поднесох с кокосов ликьор Batida de CocoИдеално се вързаха вкусовете на кокос, шоколад и мляко, като влюбени.  :-)




Опитайте! И да ви е сладко!







10 септември 2012 г.

Сладка, нежно розова фантазия




Имам малък грях пред моите мъже у дома и по-специално, пред по-младия. От седмица ме моли да направя нещо сладко, ама тортено ако може. Че и шоколадено, защото видите ли, не съм правила торта не помнел от кога. И аз не помня, трябва да прегледам записките за да съм точна, което иде да покаже, че детето може и да е право. Обаче, след няколко дни е рождения ден на половинката и съм обещала най-отговорно, че тортата ще е мнооого шоколадова. И няма как да е другояче – таткото харесва единствено шоколадови торти и то с маслен крем. Компромис може да направи само за декорацията, която можело да е сметанова. Ами сега?! Да правя ли торта три дни преди празника или да карам млкия-голям човек да почака още малко...да ми мрънка всеки ден и час...? Ооо, няма начин!  Нито мога да търпя  молбите му, нито жалния поглед, а и ако мама не му угоди, кой тогава! И отново обещах. И направих торта, само че не шоколадена. За нея наистина ще почакат.

А днешната е, както ви подсказва заглавието, много нежна – едно малиново парфе.
Малинките са най-нежните, ароматни и вкусни плодчета. Освен това са прекрасни като визия – малки червени рубини. И за капак, дъщеря ми носи тяхното име. Моята малка Малина, вече пораснала и отлетяла, свила свое гнезденце,  с две невероятни малки слънчица в него. Как ми се искаше сега да са тук, да разперя ръце и да ги гушна в купом... моите живи малинки!


Тортата направих  без да следвам каквато и да е рецепта, само с налични продукти и капчица въображение.


Продукти
Ø  на формата 24 см.

за основата
 6 бр. ореховки по 42 гр. (ползвах на марката Cake Mania)  или опаковка орехови, маслени, сметанови бисквити
125 гр. меко масло

за белия крем
500 гр. Маскарпоне
400 гр.  сметана (аз ползвах млечна)
1 ч.ч пудра захар (по-малко или повече според вкусът ви)
1 пликче ванилова захар
настърганата кората на 2 лайма
15 листенца босилек, наситнени
2 пликчета желатин

за малиновото желе
300 гр. малини
около ½ ч.ч. захар (или на вкус)
1 пликче желатин

за малиновия крем
400 гр. сметана
200 гр. малини
1 желатин

за декорацията
шепа пресни малинки
200 гр. бял шоколад

Приготвяне

Блиндирайте ореховките и ги разбъркайте добре с маслото, до еднородна смес.
Разстелете я с притискане по дъното на тортена форма, като се старете да извадите всичкия въздух. Приберете в хладилника докато приготвяте крема.

За белият крем разбийте Маскарпонето с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Отделно разбийте сметаната и я добавете към горния крем, заедно с кората от лайм и наситнените листенца босилек.
Разтворете желатина по описанието на опаковката и добавете в крема. Внимателно хомогенизирайте сместа и я излейте върху охладената основа. Приберете във фризера и се заемете с приготвянето на малиновото желе.
Сложете в касеролка малините и захарта и ги загрейте на среден огън. Бъркайте докато захарта се разтопи. Претрийте през сито и в полученият гладък сок, добавете разтвореното пликче желатин. Извадете формата и излейте все още течнното желе върху крема. Пак върнете във фризера.
Сега направете малиновият крем. Става много бързо. Разбийте сметаната с миксер и когато е готова добавете малините. Разбийте още няколко секунди, докато крема порозовее и го желирайте с разтворено пликче желатин (по познатия начин) Крема налейте върху стегналото малиново желе и пак приберете във фризера.
Следете полученото парфе, и когато е почти стегнал и последният слой наредете свежи малинки отгоре. Приберете за поне още 2 часа във фризера, а после освободете от формата и прехвърлете в тортен поднос. Декорирайте допълнително с рендосаният на едро бял шоколад.




Бърза и лесна се оказа тортичката. Плюс това е страшно ароматна, много лека и вкусна. 



Много ни допадна и като вкус и като текстура, а малкият-голям мъж беше толкова доволен, че усмивката му не падна от лицето поне час. Даже ме гушка и разнасяше из дома като чувал с картофи  :-)
Колко малко трябва за да накараш някого да се усмихне,  да е доволен и щастлив!  А след няколко дни пиесата ще се повтори!  Вярвам тогава не ще получа само усмивки и прегръдки  :-)


5 септември 2012 г.

Еуфорията по есенното консервиране



Дойде септември, температурите сутрин и вечер вече паднаха и се диша по-спокойно. Иде есен, а след нея категорично ще се настани и зимата. Затова, сега е точното време да се подсигурим, да затворим лятото в бурканите или да го замразим във фризера.
Във всеки дом си има традиция за приготвянето на консерви, в някои по-малко, в други повече. Във всеки дом има и изпитани рецепти, които се пазят и предават по наследство,  защото домашно приготвеното, особено нашето си е най-хубаво и вкусно.  Сега е времето, когато навсякъде се стеле невероятния аромат на печени, червени пиперки, примесен с дима от огъня и с мириса на мезета, хвърлени в жарта. Тъй де, няма да се хабят дървата само за едните зеленчуци  ;-)  



До скоро всеки се беше отнесъл нанякъде – или в гори тилилейски, или по лазурни морски брегове да разпуска, да дири прохлада и да събира сили за остатъка от работната година. Но сега семействата се сбират около огъня и става мило и весело. Децата търчат с оцапани лица и намазани с домашна лютеничка филии от бял пухкав хляб в ръцете.  Или с пресен, още топъл мармалад от сливи, ябълки, дюли, смокини и ред други плодове, с които края на лятото е толкова богат.
Ние също не правим изключение от тази еуфория  Вече прибрахме във фризерите млечна царевичка, пликове с цели и надробени пиперки във всякакъв цвят, тиквички и морковчета, малко плодове, за да имаме пресни през зимата, а вчера беше денят на пиперките. Тази година печени няма да правя, защото миналата се поулях с количествата, но пък лютите свършиха и трябва да се подновят запасите в избата. Доматите затворих още миналият месец, кьопоолуто е готово, но пък реших за първи път да изпробвам едно сосче за пици, та и с това се занимавах наред с чушчиците.

„Чушки и домати, който не яде, той голям не ще да порасте...” :-)

Така де, много правилно се пее в песничката, а аз явно много съм я харесвала като малка, защото именно това са любимите ми зеленчуци. Затова и гледам да прибера в шишета и буркани колкото мога повече от тях. Междувременно, при всяко ходене до пазара, в торбите присъстват в сериозни количества и от двата зеленчука. А като се въртя между сергиите очите ми все в тях гледат. Често се прибирам, забравила в залисията да купя я магданоз, я нещо друго набелязано, само защото пак са ме привлекли някои жълти чушки или големи, розови домати.
Имаме си на село голяма градина, в която садим и плодове и зеленчуци, но не мога всеки ден да се мъкна до там. Е, бабчето (свекървата) ги гледа, ние само помагаме, макар че преди време беше обратното.
Та, онзи ден се засилихме ний и право на село – там правим консервите.   Белихме, дробихме, мляхме пекохме, пържихме и накрая резултата беше 20 бурканчета с пържени чорбаджийски чушки, 18 с мариновани сибирки, 40 с доматен сос за пици, малко сладко от малинки и малко от сини сливи. Смокини имам от миналата година, та тазгодишните ги изконсумирахме в сурово състояние – най са ми вкусни на маслени бисквитки, с прясно, домашно сиренце и мащерка., поляти леко с мед  :-)  
Ментата цъфти сега и е пълно с пчелички, та едва си навързах една връзка. Нанизахме си и по една низа люти чушлета да съхнат, че за къде без тях, когато времето засъска и пухкав сняг запръска. 






Ще споделя моите рецепти за тези, на снимките.

Пържени чорбаджийски чушки с чесън и магданоз




ПРОДУКТИ
за 20  бурканчета по 400 мл.

10 кг. чорбаджийски чушки
3 л. олио, за пърженето
750 мл. винен оцет
200 гр. захар
5 връзки магданоз
15 глави чесън
сол на вкус

ПРИГОТВЯНЕ

Измийте и почистете чушките от листата и по-големите дръжки. Оставете ги да изсъхнат.
После в голяма, дълбока тенджера сипете олиото и го загрейте на среден огън, докато замирише приятно. Пускайте подсушените чушки на порции да се пържат, като ги обръщате с решетъчна лъжица, за да се зачервят равномерно от всички страни. Внимавайте, защото пукат и пръскат горещо олио! Пригответе си един капак за всеки случай. Така, по този начин трябва да се справите с всички останали.



Готовите, изпържени не покривайте с капак  да се задушават, защото ще им се отлепи тънката кожица и няма да е приятно за консумиране.
Почистете и надробете на едро чесъна и магданоза, след което ги добавете към чушките. 



В останалата от пърженето мазнина сипете оцета и захарта и възварете маринатата. Нека поври 5 минутки. Гореща я излейте върху чушките. Внимателно разбъркайте и веднага посолете на вкус.

Аз оставям солта за накрая, за да не сбъркам с количеството, защото всеки оцет ми е в различна степен кисел и солта ми варира според него. 



Напълнете подготвените, измити бурканчета малко под горното ръбче, като добре притиснете чушките за да няма луфтове. Когато напълните всички бурканчета ще видите, че маринатата е останала – кипнете я отново, разпределете я по бурканите и затворете добре с капачките. Обърнете ги „надолу с главата” до пълното им изстиване.



Маринованите сибирки нареждам сурови в бурканчетата, пускам тук там по някое зърно черен пипер и заливам със същата гореща марината, като на чорбаджийските чушки. Затварям добре с капачките и варя бурканите 5-10 минутки (според едрината на чушките).



Доматеният сос за пици пък, правя от обелени и наситнени домати, които слагам да заврят заедно със захар, сол, черен пипер, кимион, сладък и лют червен пипер, малко лимонов сок и смлян бахар. Накрая, когато е почти извряла водата пасирам и сгъстявам с царевично нишесте.



Продуктите са за 10 бурканчета по 400 мл.

4 кг. домати „Консерва”
1 ч.ч. захар
сол на вкус
2 ч.л. черен пипер, равни
1 с.л. кимион, равна
4 с.л. сладък червен пипер, равни
2 ч.л. лют червен пипер, равни
20 зърна бахар, смлени
сока на 2 лимона

Количеството на царевичното нишесте е в зависимост от гъстотата на соса, в момента в който ви омръзне да го изварявате. Съобразете се с написаното указание на пликчето, като имате предвид, че то отговаря за гъст нишестен крем – т.е. трябва да слагате по-малко. Аз спрях да изварявам, когато соса ми беше с гъстотата на течен кетчуп, разредих нишестето и сипвах на порции, докато се получи сос с гъстотата на лютеничка.

Сезона на консервите още не е свършил. Тепърва предстоят дюлите и ябълките, тиквите и туршиите, а малко по-късно и месните деликатеси, за радост на болшинството, най-вече мъжката половина от нацията :-)
Абе, хубаво време настава!















3 септември 2012 г.

Панирани пилешки късчета с овесени ядки в легло от полента и сметанов сос с тиквички


Без много встъпителни думи, бързо искам да ви представя едно ястие, което опитах преди известно време, впечатли ме с вкус и визия, изпросих рецептата, но за голям срам не бях я приготвяла у дома до вчера. Стоеше си записана на листче, в старият тефтер и за късмет,  взе че изпадна докато търсех в него съвсем друго нещо.  Така забравена, рецептата видя бял свят и получи одобрението на ”големият каприз” в нашия дом.  Вече имам разрешението да я приготвям винаги, когато ми скимне - т.е. не е в графа ”за лична наслада”  ;-)


ПРОДУКТИ
за 3 порции

за полентата
1 л. вода
1 ч.ч. царевичен грис
100 гр. рендосан кашкавал
60 гр. масло
сол на вкус

за панираните пилешки късчета
3 ч.ч. месо от пилешки бутчета, може и от гърди (на хапки) – по 1 чаша на порция

маринова се в смес от:
2 скилидки чесън, намачкани
1 кубче пилешки бульон, стрито
3 с.л. мед
3 с.л. сметана
1 ч.л. червен пипер (може и пикантен)
1 ч.л. горчица
по 1 щипка сол и черен пипер

за паниране
1 ч.ч. брашно
3 яйца
2 ч.ч. овесени ядки

за сметановият сос с тиквички
1 тиквичка
200 мл. млечна сметана
1 кубче пилешки бульон
½ връзка наситнен копър или магданоз (на вкус)
4 - 5 наситнени листенца босилек

ПРИГОТВЯНЕ

Първо се заемете с месото. Мариновайте го и го оставете да поеме ароматите за около половин час.  
Загрейте мазнината на среден огън, в дълбок тиган (напр. Уок). Панирайте късчетата в следният ред:  в брашно, разбити яйца и последно в овесените ядки. Пържете от всяка страна до тъмно златиста коричка. Извадете да се отцеждат върху кухненска хартия, след което поставете във фурната, покрити да чакат.

Сега направете сметановия сос, като за целта почистите и нарежете тиквичката на малки кубченца. Сложете в касеролка, на среден огън сметаната да кипне, след което прибавете вътре тиквичките, натрошете кубчето бульон, намалете огъня до слаб и варете не повече от 5-6 минутки. Внимавайте - сметаната е мляко и кипи лесно! 
Отведете и пасирайте. Похлупете и оставете настрана до котлона, на топло.  Ако малко по-късно, когато се наложи да го използвате ви се стри рядък, може да го кипнете отново и да го сгъстите със с.л. разтворено на каша брашно или царевично нишесте. Тогава, накрая  се добавя и наситнения босилек, плюс копъра или магданоза (за да остане със свеж цвят)

Последна се приготвя полентата, за да е прясна при сервиране.
Налейте в тенджера 1 л. вода и малко преди да заври натрошете вътре кубчето бульон и намалете огъня до слаб (водата не трябва да ври, а да е на една степен пред завиране). При постоянно бъркане, с дървена лъжица посипвайте на тънка струя царевичният грис. Бъркате непрекъснато докато се сгъсти, което не отнема много време.


Готова е когато стане като тесто и сама се отлепя от стените на тенджерата. Опитайте все пак малко и ако ви се струва , че има зрънца да хрупкат, продължете още малко, докато всичката полента стане пухкава и мека. Тогава добавете маслото и рендосания кашкавал. Продължете да бъркате докато се стопят и поемат от цялата маса. 


Отведете настрана и се пригответе за сервиране.  Докато изстива, полентата се сгъстява и ако ви се стори по-гъста отколкото би ви харесало, я разредете с малко сметана.

В порционни чинии направете легло от полента, върху което подредете късчетата панирано пилешко месо, отгоре полейте с по няколко лъжици сметанов сос с тиквичка. По желание може да изпържите няколко гъбки в масло и да поръсите порциите с тях. 
Поднесете веднага с хубаво вино.





Ами, това е! Да ви е сладко!  :-)