22 ноември 2012 г.

Бисквитки Зебра


Напоследък не успявам да снимам нищо, а и понеже не съм добър фотограф и времето е все мрачно, не се и получават хубави снимки. Затова ще взема да ви покажа няколко рецепти на неща, които правя често, харесвани са и у дома,  и от приятели.

Вчера, след като почти седмица месих все солено тесто (питки, хлебчета, кашкавалки), извадих захарта и приготвих едни много вкусни, маслени бисквитки, с дъх на шоколад и портокал.
Когато за първи път ги правих, мислех че няма да се справя – толкова сложно ми се струваше. Но после установих, че няма място за притеснение. Колкото и сложно да звучи описанието на самото оформяне, не е никак трудно. Плюс това са толкова симпатични наглед, че си струват занимавката. Същински зебрички :-) Това бе и причината да ги нарека така. 
Рецептата модифицирах от други, за маслени сладки, а самото оформление видях преди години съвсем случайно, по италианската телевизия, в някакво кулинарно предаване. Гостуваше една бразилка, която толкова сръчно работеше, че ме накара да си глътна езика.  Почти нищо не запомних от нейната рецепта, освен горе-долу количеството масло и портокаловият аромат. Но пък си бях набързо скицирала как се работи с тестото :-)
Пробвах я на два пъти, докато установих точните продукти и грамажи, а после съм ги правила за гости, за абитуриентски тържества и поне 2-3 пъти годишно у нас. Понякога сменях аромата на портокал с лимонов или бадемов. И винаги се получават вкусни, крехки и топящи се в устата.


Продукти 
за около 12 дузини

За ваниловото тесто

320 гр. брашно (2 ¾ равни ч.ч.)
120 гр. пудра захар
¼ ч.л. сол
250 гр масло/маргарин (на стайна t°)
1 ч.л. ванилия (ванилова захар)

за шоколадовото тесто

 260 гр. брашно (2 пълни ч.ч.)
120 гр. пудра захар
  60 гр. хубаво какао
 ¼  ч.л. сол
250 гр. масло/маргарин ( на стайна t°)
1 ванилия (ваниловаа захар)
кората на 1 портокал

за декорация
1 ч.ч. кристална захар /бяла, светло кафява или тъмна/

 Приготвяне

на ваниловото тесто:
Пресейте заедно брашното, захарта и солта.
Добавете маслото на върха на брашнената смес. Покрийте купата на миксера за да не хвърчи брашно из стаята и размесвайте на  най-ниската скорост, само докато се оформят бучки. Така го направи въпросната фурия в онова предаване. Аз не рискувах да оцапам цялата кухня и действах с ръце.
Добавете ванилията и омесете добре тестото.
Прехвърлете тестото в купа, покрийте с капак или стреч фолио и приберете в хладилник, за 15 минути.

на шоколадовото тесто:
Използвайте същите указания по-горе: 
смесете брашното, захарта, какаото и солта в купа. Прибавете маслото и процедирайте, както по-горе, след което добавете ванилията и портокаловата кора. Прехвърлете тестото в купа и ако е прекалено меко, покрийте и съхранявайте в хладилник за 15 минути.

Оформяне на бисквитите


Разделете ваниловото и какаовото тесто на по 3 топки.
Вземете по една бяла и една кафява топка, а останалите върнете в хладилника.

Разточете от всяка топка правоъгълник с размери 18 x 13 см. 
Сложете двата получени листа точно един  върху  друг.


 Разрежете напречно на 2 части (9 x 13 см.)  


Пак поставете едната половина  в/у  другата за да се получат 4 слоя. Разточете така оформеният правоъгълник до размери  23 x 10 см. 


Сега разрежете листа отново, по дължина, за да се получат 2 правоъгълника с размери 23 x 5 см. 


Пак поставете едната част  върху  другата, за да се получат 8 слоя.



Внимателно усукайте в противоположни посоки двата края на тестото, като внимавате да не изместите центъра. Усуквайте, докато ви харесат шарките, които се получават, но не прекалявайте.
Леко потъркаляйте  трупчето, за да се оформи равномерно руло, завийте го с фолио и го оставете в хладилника, за около 1 час или докато се стегне.

* Трябва да работите много бързо, за да не се размекне тестото от топлината на ръцете ви.

По същият начин процедирайте и с останалите в хладилника топчета.
След като се постегнат рулата, оваляйте всяко едно в кристална захар (много добре се получава с кафява захар)  и пак върнете в хладилника.

Загрейте фурната на 160°

Вземете едно по едно рулата и изрежете от тях бисквитки с дебелина 6 – 8 мм., които подредете в застлана с хартия за печене тава, на разстояние 1 см. една от друга.

Пекат се само докато престанат да лъщят по повърхността, а долната част добие светло златисти ръбчета (около 10’-12’)

Охладете върху скара.

Готовите бисквити могат да се запазят в херметически затворена кутия за 10 дни. 
Много са вкусни и слепени с фъстъчен крем, но в този случай ги нарежете на по-тънко преди да ги опечете.




Предстои  месец, изпълнен с весели празници, с тържества, големи компании на пълни маси, празнуващи от вечер до зарана, та трябва да подсигурим и сладкиши за сутрешното кафе, а защо не и за тихите, семейни вечери край камината. 
Започват и предколедните упражнения в кухнята и аз ви предлагам, да опитате тези бисквитки. Почти съм сигурна, че всеки решил се да ги направи, ще повтори задължително :-) Освен това са атрактивни и подходящи за опаковане в малки пликчета, които да дадете на гостите си на изпроводяк, с което ще ги изненадате приятно. На малките коледари освен паричка за здраве, подарете и няколко малки "зебрички",  завити в целофан.

Снимките са ми много стари и не се вижда добре на тях колко са пръхкави. Много ми се искаше да намеря едни, които бяха наистина сполучливи, направени с професионална камера на едно от тържествата, за които ги приготвях. Но незнайно и за мен са изчезнали някак. А сега е толкова мрачно навън, че изобщо не се и занимавах да снимам. Така че с извинение показвам това, което имам в момента!

Весело настроение и успешни занимания в кухнята пожелавам на всички!












14 ноември 2012 г.

Сладка неделя с Ананасов кейк


Дните предшестващи изминалата неделя бяха сиви, облачни и малко скучни, точно като днес, предразполагащи към търкаляне по дивана, мързелуване с книга в ръка, тиха музика за фон и даже, заспиване посред бял ден. :-) Не ми се работеше, нито готвеше, не ми се ядеше дори, но понеже се налага правех всичко по задължение. Е, не че не ми е приятно да се въртя из кухнята, даже напротив. Но капризите на времето особено влияят на моето душевно състояние, и в дни като онези изпадам в състояние на муха с отрязани крила – искам да правя нещо, но се мотая и нищо не подхващам, излизам и се прибирам по-скоро от планираното, като половината задачи са останали за следващият ден. Накрая уморена и обезсилена си се тупвам на дивана и мирясвам. Мирясвам, но в буквалният смисъл. Иначе отегчено превключвам каналите на телевизора, макар да знам че няма нищо интересно, после си правя капучино и ревизирам нета, приятелките, проверявам милото през час, като го ангажирам с това-онова, може и шевната машина да извадя, а накрая и някоя книжка. От четенето пък ми се приспива... и в крайна сметка нищо не довеждам докрай. Няма угодия! Това което искам да обясня с две думи е, че не ми понася лошото време. То на кой ли му понася, но мен направо ме срива. И в петък, за да не се срина тотално, реших да се опитам да вдигна настроението си с нещо сладко, уханно и вкусно.

Извадих това-онова от шкафовете, задрънкаха пак миксери, купи и след около час и половина –два, вече се наслаждавах на вкусен ананасов кейк, с неповторим аромат. Съседката пак се отби, привлечена от аромата. Колко се смяхме само! Защото идваше да ми донесе писмо, което се подавало от пощенската кутия и за да не си го познае някой съсед-доброжелател, беше решила да му попречи. Да ама, както тя каза, съм пускала през ключалката призиви за гости, като от рекламата на кафето Якобс Монарх. :-)
За късмет , сякаш и на времето му стана хубаво и весело се усмихна, с една прекрасна и мнооого слънчева усмивка, завладяваща цялото ми същество и изпълваща ме с блаженство и енергия.
Ех, това слънце – обичам го, ама много! 

Ананасов кейк


Продукти

4 яйца
1 ч.ч. тръстикова захар
1 ванилия
125 гр. меко масло
150 гр. квасена сметана
5 с.л. (равни) кокосови стърготини
½ ч.ч. царевично брашно
2/3 ч.ч. бяло брашно
1 бакпулвер
1 консерва ананас (400 мл.)
3 с.л. Нескуик или какао на прах


 за глазурата
200 мл. млечна сметана
100 гр. бял шоколад
1 с.л. натурално нишесте

за декорация
5 с.л. филирани бадеми, леко запечени
1 с.л. кокосови стърготини


Приготвяне

Включете фурната на 200° да се загрява.
Намажете форма за кейк с масло и напудрете с царевично брашно.

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.
Жълтъците разбийте със захарта и ванилията до гъста бяла пяна, като крем.
В отделна купа разбийте маслото с квасената  сметана на крем и съберете с жълтъчния. Добавете кокоса и царевичното брашно, хомогенизирайте и на порции добавете бялото брашно, пресято с бакпулвера. Може да окаже, че не е нужно да добавяте всичкото бяло брашно. Ще се ориентирате по гъстотата на тестото, което не трябва да е тежко, а леко, поресто и пухкаво.
Накрая добавете и разбитите на твърд сняг белтъци, като внимателно разбъркате, за да не спадне обема.

Насипете половината тесто в подготвената форма, отгоре наредете близко едно до друго отцедените парчета ананас, които първо оваляйте отвсякъде в Нескуик или какао. Накрая насипете останалото тесто и заравнете леко повърхността.

Печете около 30-40 минути. Готовият кейк ще се е отделил сам от стените на формата, но все пак направете проба с клечка - малко по в края, за да не набодете ананасово парченце и да се подлъжете по влагата на клечката.

Извадете и оставете за десетина минутки да се охлади във формата, след което извадете и поставете на телена скара, до пълното му изстиване.
Тогава направете и глазурата:


В една чашка разтворете нишестето с 2 с.л. сметана.
Останалата сметаната и шоколада сложете в касеролка на котлона, на среден да се загреят и шоколада да се стопи. Когато той се отпусне достатъчно, започнете да бъркате с дървена лъжица, за да хомогенизирате сместа. Тогава и добавете разтвореното нишесте и продължете разбъркването, докато се уплътни добре глазурата.

Отведете я настрана за 2-3 минутки и след това залейте изстиналият кейк. Веднага поръсете отгоре със запечените бадеми и кокос.



* За да запечете филираните бадеми е необходимо, да сложите сух тиган на среден огън и когато се загрее достатъчно, добавете люспичките бадеми. Бъркайте интензивно, с дървена лъжица за около минутка, до светло кафяв загар. Веднага отведете и прехвърлете на салфетка, защото ако оставите в тигана дори за още половин минутка, ще почернеят от топлината, която той излъчва. Може да запечете по този начин и кокоса.

** По желание, преди да залеете с глазурата, може да сиропирате кейка с отделеният захарен сироп от консервата ананас. Така ще стане по-сочен.

*** Също така, може да надробите ананаса на кубчета и да ги объркате в самото тесто, без да ползвате какао. Правила съм и такъв вариант и също е много вкусно! Даже тогава наистина го сиропирах със сока от консервата и стана хем пухкав, хем сочен.


Кейкът се получи изключително  сполучлив - пухкав и много уханен, дотолкова че на другият ден, в неделя се повтори цялото упражнение, за да ни е вкусно и усмихнато от сутринта.


 Колко малко му трябва на човек, за да замени тъгата и лошото настроение с усмивка и наслада! Както след всяко зло идва добро и след облаците, винаги изгрява слънце!
И...  „няма нищо по-хубаво от лошото време” , нали? 






2 ноември 2012 г.

Леща с пържена тиква и квасена сметана


Продължавам със сезонните предложения, а днешното е с тиква. Много вкусен и полезен плод. Като се замисля май само листата и корените ѝ не се консумират, но колко му е да греша!
Сега е сезона на тиквите и почти всеки гледа да се снабди с поне няколко за зимата, а до тогава ще ги е и опитал вече, приготвени поне по няколко начина. Дали ще е печена натюр или напълнена с всякакви намиращи ни се ядки, стафиди, семена и мед, дали ще е сварена на вкусна супа или ще е навита в баницата, все е вкусно. А в домовете ни се  носи мирис на есен – примамливо ухание, каращо ни обилно да слюноотделяме.
До преди няколко години у дома тиква се ядеше само печена, посипана с прилично количество захар или полята с мед. После, карамелизираната ѝ повърхност често биваше огребана от най-лакомият и безследно изчезваше, за изненада и съжаление на останалите. Мина време и Ирма се научи да прави крем супа от тиква, понякога с моркови, понякога с домати или с много сметана. На някой се харесваше, на някой не, но определено обогатяваше масата в студените зимни дни. И сякаш влизаше лятното слънце у нас. J
От известно време насам срещам рецепти със странни комбинации на тиква с какво ли не. Може да е много вкусно, но за мен е нещо необичайно. Трябваше ми време за да се реша, да изпробвам някоя от многото идеи.
Преди седмица някъде Зори предложи също такова ястие. А след два дни, в поредният брой на Frisch Gekocht (списанието на австрийската Била) попаднах на рецепта, доста доближаваща се до нейната. Моментът беше решаващ за стартирането на експеримента, в моята кухня. Да, експеримент, защото никак не можех да си представя какъв ще е вкусът на готовото ястие  и дали резултатът би се харесал на някого. Но, дяволчето бе превзело мислите ми и действаше на своя глава...
И така, оставям за малко сладкишите и ще ви покажа една лесна, вкусна и питателна супа. 


Рецептата, която ви предлагам е „кавър версия” на няколко подобни, приготвена по по-удачен за нашият вкус начин, но категорично вкусна. И макар наглед да е пълно подобие на тази от списанието, приготвянето не е същото. Аз предпочетох да запържа тиквата и морковите в масло, а не да пека, както там пише.


Продукти
за 3 порции

за лещата
1 ч.ч. кафява леща (за мен е най-вкусната)
1 глава лук, наситнен
3 скилидки чесън
1 малък морков, на малки кубчета
1 малък домат, разцепен леко при дръжката
1 к.л. червен пипер
1 с.л. сол
3-4 с.л. олио
1 клонче чубрица или мащерка
1 с.л. брашно

отделно
300 гр. обелена и почистена тиква
1 голям морков
3 с.л. зехтин
1 с.л. масло
1 люта червена чушка
1 с.л. ситно накълцан шнитлаух
1 клонче мащерка
по 1 голяма с.л. квасена сметана

по 1 голяма с.л. квасена сметана, на порция


Приготвяне

Почистете и измийте лещата. Сложете я в тенджера и добавете останалите продукти. Залейте с около 2 л. вода и сложете на среден огън да заври. След завирането, ако е необходимо намалете още огъня и оставете да къкри до пълното сваряване на лещата. Извадете домата и клончето чубрица и сгъстете чорбата с разбитото на каша брашно. Отведете настрана.

Сега обелете и почистете парчето тиква и го нарежете на кубчета с размери, приблизително 2x2 см. Моркова нарежете на дебели кръгчета. 
Загрейте зехтина и маслото в тиган с тефлоново покритие и запържете моркова на среден огън, до омекване, а след него и тиквата.
В купички сипете от лещата, отгоре добавете по 1 с.л. квасена сметана, разпределете тиквата и моркова, поръсете с наситнената люта чушка, накълцаният шнитлаух и прясна мащерка.

Много вкусно е да полеете цялата порция с малко от мазнината, в която сте изпържили тиквата.

Лично на мен ми хареса с повече сметана  :-)


Преди два дни пробвах да приготвя същото ястие вместо с леща, с червен боб. Не мога да кажа коя версия по-ми допада. И двете са много вкусни и вече често ще ги приготвям.
Може да ползвате и консервиран боб или леща за да съкратите максимално времето на приготвяне и да получите един бърз обяд или вечеря.

и порцията с боба