22 януари 2013 г.

Αυγολέμονο (Авголемоно)

или гръцка лимоново-яйчна супа




Започвам днешната публикация с уговорката да не се подвеждате по летните, слънчеви снимки на островна Гърция, те са само връзката с това, за което ще ви говоря днес. А какво е то? – сега ще ви разкажа.

В петък вечер, сгушила се в дебело одеяло, все още леко подсмърчаща след грипния вирус, се бях захласнала за пореден път по репортажните снимки на Мария от ваканцията й на Санторини (в Цветно с Пепеляшка). Преглъщах по глътка вино, за да се сгрея разбира се, иначе рядко близвам – само по повод, понякога  два пръста за компания на милото, а понякога когато съм сама и опитвам някое ново ястие, ей така, от келешлък. Та, в компанията на сладкото и тръпчиво вино, премятах бавно кадър след кадър, взирайки се във всеки детайл, опитвайки се да се шмугна едва ли не през екрана и да вдъхна от морския въздух, да усетя мириса на бугенвилиите, под които Марийчето ненаситно се гушеше на всеки ъгъл. И така ми се искаше да мога, да си 'крадна от слънцето, потопило целия остров в светлина, сякаш само заради него и хората там изгрява. Направо се сгрях по едно време. От виното ли, от емоциите, които провокираха снимките в мен ли, не знам, но се отпуснах, стана ми едно хубаво, мило, разтупка ми се сърчицето, че и спомени ме налегнаха. Вярвам всички сте попадали на снимки от това неземно кътче, някои от вас може би са го и посетили вече, та знаете за характерната архитектура в снежно бяло, съчетано с прекрасните нюанси на небесното синьо и онова, по-наситеното като самото Егейско море. Море и небе се сливат в едно, слънцето огрява къщи, вили и безброй хотели, всички снежно бели, накацали един връз друг, кой от кой по-красиви и по-луксозни, малки улички-пътечки се вият стръмно нагоре-надолу и навсякъде цветя – красиви и ароматни храсти от чийто мирис само си представям как ще се омагьосам. Аз се омагьосвам само от снимки и видео, а какво остава да съм там... колкото и да съм словоохотлива знам, че ще замлъкна и ще съзерцавам като в хипноза...
Та, потопена в картини, колорит, лукс, съчетан  с толкова земна простота, мислите ми леко и неусетно ме отнесоха в миналото, в старата ни къща, в която раснах до осем годишна. Родът на татко е от Гърция, от Беломорска Тракия. Дошли в България с петте си деца, изоставили роден край, дом - цял палат, близки и приятели, натоварени на талигата, с малко покъщина и надежда за по-добър живот. Но коренът си е корен и трудно се хваща на нова почва. Дядо беше подредил  целият двор по гръцки тертип, сякаш за да се почувства наистина у дома си – къщата варосана, с цветни, зелени прозорци и врати, двора покрил с асма, под която оформил пътечки, насипани със ситни камъчета и пясък, очертани с по-големи и бели, сякаш и те варосани. От двете  им страни равно подстриган шпалир от чимшир, в единият край до къщата даже и оформен на огромна топка. Баба отглеждаше много и все големи храсти, отрупани  целите със ситни, ароматни рози в разни цветове. Лятото цъфтеше и една лиана с орлови нокти – и до днес този мирис ми е един от любимите. Имаше няколко делви с лимони и зокуми – тях ги прибираха зимата вътре. И смокиня имахме! За къде без смокиня, а? :-) Като дойдеха гости от Гърция, носеха подаръци и задължително критараки, леща, ядки, зехтин, зрънца мастикс и много портокали, на които казвах порто-Гали. Чудно детство имах – с часове следях мравките накъде вървят и сякаш ставах още по-малка, колкото тях, следвах ги неотлъчно из целия двор, сякаш живеех в техния свят. Постоянно се вкарвах в някаква приказка :-)
........

Та, след като разгледах снимките на Марийчето, се заиграх с чичко Гугъл – питах го за гръцката кухня и в един момент попадам на супа, наречена Αυγολέμονο (Авголемоно) - яйчно-лимонова, това означава и името й. Ама тя като на баба, същата, гъста и само с малко магданоз поръсена. Боже, баба си е готвела точно нея, а мама си мислеше, че само нейното е супа! „Е, каква е тая супа, бяла, гъста като сутляш, без морков и каквито и да било подправки?” Ама пък много се обичаха с нея. Де на всяка снаха такава свекърва – тиха, мила и добричка. Мама винаги плачеше за нея, когато си я спомняше. Беше една нисичка, сигурно  метър и петдесет. Ама, с голямо сърце. Златка се казваше и златна беше.
Не помня много от гозбите на тая ми баба, но това което няма да забравя е нейната баница с грис, другата със спанак, доматените кюфтета и бялата супа, с врящ в нея цял лимон.


Веднага преведох рецептата и побързах да я приготвя. Сега ми се услади повече от тогава. :-)  Явно с годините съм забравила вкусът й.



Αυγολέμονο (Авголемоно)


В оригинал това е яйчно-лимонов сос, а супата с него е постна, само с ориз (някъде с орзо/ критараки), но баба си я готвеше и с пиле – нещо като фрикасе с ориз, но още по-вкусно. Сосът се получава гладък и плътен като мус, като кадифе. С невероятен лимонов вкус и аромат. Може да се ползва при поднасяне на риба и морски продукти, пиле, кюфтенца, лозови сармички и такива с листа от прясно зеле, тиквички, дори и за паста. Според предназначението варират и пресните, зелени подправки, които му се прибавят накрая.





За да не ви мъча повече, веднага ви казвам как да си я приготвите. Мисля, че ще е много подходяща и за деца – лека и апетитовъзбуждаща с този лимонов вкус.

Продукти
за 4-5 порции

2 л. пилешки бульон(подсолен) или същото количество вода с 4 кубчета пилешки бульон
½ ч.ч. ориз
2 малки лимона или 1 голям (най-добре био)
4 яйца
малко магданоз

Приготвяне

Ако нямате пилешки бульон, заделен от варенето на някое пиленце, то тогава сложете 1 пиле да се полусвари в подсолена вода, като може да добавите в тенджерата и зеленчуци за супа – морков, пащарнак, скилидка чесън, глава лук, няколко зърна черен пипер, едно малко добре узряло доматче и цяла връзка магданз. Мисля, че баба вареше само пилето. Може и без пиле, а с 4 кубчета пилешки бульон - пак ще се получи, но по-добре е с истински.
Отделете месото настрана, а бульонът прецедете.

  • Ако сте решили супата да ви е постна, с пилето можете да сготвите някакво ястие, но пък може да накъсате малко от гърдите и да  добавите накрая, в готовата супа.

Измийте много добре лимоните и отцедете сока им.
Сложете буьона отново да заври и когато това стане, добавете измитият ориз и едната половинка отцеден лимон (това по бабиният метод). Намалете огъня до среден и оставете тихо да ври, докато оризът омекне.
Междувременно разбийте много добре яйцата с лимоновият сок.
Когато оризът се е сварил, отведете тенджерата настрана и добавяйте на тънка струя от бульона в яйчната смес, при постоянно бъркане. Добавете толкова бульон, че да уеднаквите почти температурата на супата и яйчната застройка. Тогава, пак на тънка струя и при постоянно бъркане, върнете яйчния сос в супата. Пак сложете на котлона, да кипне за около минутка-две и отведете окончателно. Поръсете с прясно накълцан магданоз.



По желание сега добавете и месото, или го разпределете в порционните чинии и залейте със супа.

  • Внимание! Бързо се сгъстява и ако не я изконсумирате всичката, после само претоплете и разредете до желаната гъстота с бульон.


Вкусна е както топла, така и студена. Студена ще е отличен избор за лятото - лека, засищаща и освежаваща.




За да направите само сос, към разбитите с лимоновият сок яйца, добавете на тънка струя и при постоянно бъркане около 1/2 ч.ч. прецеден бульон. Прехвърлете сместа в касеролка и върнете на котлона, на среден огън, като бъркате енергично с тел или дървена лъжица, докато се посгъсти. Може да поръсите едва, едва с черен пипер, но и натюр сосчето си е много добре. 
При изстиване стяга още!



Остава да ви пожелая добър апетит! Или казано по гръцки Кали Орекси!
  

21 януари 2013 г.

Бабинден


Много обичам българските празници и обичаи. Интересни са ми до толкова, че сякаш празнувайки ги, попадам в приказка. И като на малко дете ми е тъжно, когато дойде края на историята. Никак не ми се иска да свършва, а до следващата има време да мине. Кога беше Коледа, кога дойде и новата година, кога играха кукерите, къпаха се юначни мъже в Йордановските ледени води на реките, мина и Среди зима с честването на Антонов(Лелинден) и Атанасов ден. На единият се мързелува и нищо не се работи, защото е чумав ден – пази се от чума. На вторият се берат кокичета в зори, пекат се питки, мажат се с мед и се коли черна кокошка, като жертвена за баба Чума.
А днес е Бабин ден – по старият календар. Необяснимо и за самата мен съм приела тази дата за честването му. Докато бях млада майка, правех по 5 тави баница и носех на баба, на мама и на свекървата. Тя, свекърва ми, спазва всички традиции и обреди, на всеки празник. Та, на този ден ни посрещаше с менче с вода, закичено с китка здравец и червен конец. Поливахме и да си измие ръцете, дарявахме я с кърпа и сапун, а тя с китката ни благославяше за здраве. Децата преварвайки се, търчаха да се подсушават - не разбираха защо баба им ги мокри посред зима. Беше весело.
А днес аз съм баба. Само дето никой не ми изми ръцете, не напръсках дъщерята и децата с водица. Обаче не мога да подмина по тая причина този толкова мил празник. На село, при свекървата не ходим за Бабинден откакто пораснаха и станаха тийнейджъри, но никак не ми се иска да  забравяме традициите. А обредите за мен са украсата на празника – без тях няма да е толкова приказно и колоритно. Какво като сме наготвили специални блюда и сме се събрали с близки и приятели да празнуваме. То, всеки ден можем да си направим купон, но когато се изпълняват обредни ритуали се усеща, че е наистина празник.
И така, днес у дома има празнична обредна пита за здраве и късмет на децата и внуците.  Сладка, с тъмни и светли стафиди, за да са им шарени дните и полята с мед, за да им е сладък живота. И печено пиле направих, пак по традиция, пълнено с ориз, гъби и орехи. Обреда е съкратен, до обичайна трапеза, но за мен си е празник. С приятелка седнахме, почерпихме се, благословихме и нарекохме здраве, късмет и много  успехи за дечицата. Дано всички пожелания се сбъднат, а орисията да им е хубава и щастлива. Отворихме албумите със снимки, посмяхме се на гордо изпъчените малчугани, на нацапаните муцунки, хванати в точният момент от камерата, на желанието им бързо да порастат като мама и тате, стъпвайки в техните обувки (както и ние сме правили) или облекли големите им пуловери и рокли, влачещи се на метър след тях ....
 Сладури! Нека сте ми здрави и честити, весели и засмени, с бузки винаги червени, с ожулени коленца, с пръчка в едната ръка и моливче в другата!  Да имате късмета , който е подминал наш’те рамена и щастие, каквото пожелаете! Вървете смело напред и успявайте , за да са спокойни и доволни старините ни!

Диплена питка със стафиди и мед


Продукти

700-800 гр. брашно
2 яйца
400 мл. прясно мляко
1 кубче мая (42 гр.)
1 ч.л. сол
3 с.л. бяла, кристална захар
2 ванилии
100 гр. масло, разтопено
50 гр. меко масло
1 шепа смесени тъмни и светли стафиди
5-6 с.л .тръстикова захар
2 с.л. тъмна кафява захар Мусковадо

отделно
1 яйце
1 пликче ванилова захар

Приготвяне

В малка купичка сипете прясното мляко и го загрейте в микровълновата до приятно топло. Сложете в него бялата захар, разбъркайте и добавете кубчето мая да се стопи.
В дълбока купа пресейте брашното със солта и добавете ванилията. Направете кладенче и в него сипете разбитите яйца. Налейте и маената смес и замесете тестото, като добавяте по малко, на порции разтопеното масло. Омесете гладко и меко тесто, което поставете в набрашнен, дълбок съд и покрийте с кърпа. Поставете в топла стая, за около час, докато тестото си утрои обема.
На поръсена с брашно плоскост извадете втасалото тесто, поръсете го леко и отгоре с брашно и разточете на голяма, правоъгълна кора с дебелина около 5-6 мм. Намажете я обилно с мекото масло, поръсете с двата вида захар и стафидите.
Ако сте разточили правоъгълник, а не квадрат, започнете да навивате от широката страна на руло, за да се получи колкото може по-дълго.
Сега, с нож разрежете рулото на половина по дължината му. Така то ще се „отвори” и получените две ленти усукайте на хлабава плитка.
Прехвърлете плитката върху тава, застлана с хартия за печене, намажете отгоре с разбито яйце и поръсете с ванилова захар.
Оставете питката отново да бухне.
През това време загрейте фурната на 220°.
Печете в загрятата фурна за около 5-10 минутки, докато леко се позлати, след което намалете фурната на 180°  и печете още около 15-20 минутки, докато добие златист загар отгоре и хубава кафява коричка отдолу. Ако все още ви се вижда малко недопечена в средата, както стана при мен, покрийте питката с лист хартия за печене и я задръжте още малко във фурната, докато се уверите, че е напълно готова.

Извадете питата, завийте я с хартия и й метнете отгоре една кърпа, да се задуши леко и да остане с мека, макар и хрупкава кора.
Ако я оставите да изстине непокрита, рискувате коричката и да изпръхне.
Все пак това е въпрос на вкус и личен избор. Ние обичаме кората да е крехка, но мека.


Сервирайте все още малко топла и поднесете купички с мед. В нашето семейство с подобни сладкиши се консумира задължително прясно мляко – студено или топло, приготвено като Капучино или с мед и канела.










12 януари 2013 г.

Коледно, следновогодишно


Коледа отдавна мина, вече сме в новата година, но аз пак за онези дни ще ви говоря, с риск да ви отегча. Вярно, много се изписа и каза по темата преди празниците и по време на честването им в блог пространството, но понеже така и така закъснях с тази публикация, нека да е с малко закъснение, отколкото с огромно, нали? :-) Причината е, че в края на миналата година, само десетина дни преди Коледа пострадах малко с ръката, за което споменах в предните публикации и подготовката ми за тържествата малко поизостана, че даже и замря накрая. Бях направила този кейк в началото на декември и го бях прибрала да отлежава, с намерението точно преди Коледа да довърша само декорацията му. Но, черна котка ми мина път и се провалих с реализацията на намерението си. Обаче не съвсем – отложих само малко сервирането му на празничната трапеза, така че се появи на нея в новогодишната нощ. Трябваше да ви представя рецептата преди 25 декември, а после по-навреме, още миналата седмица, но черните котки се оказаха две. Този път ме повали грип, всички у дома бяхме заразени и бухахме задружно 4-5 дни. Аз, убедена, че съм със силен организъм и имунната ми система е на ниво, бях повалена дори на легло с адско главоболие, дерящо гърло и запушени нос, уши, дробове... направо се чувствах разбита. Дори днес, имам усещане, че сякаш някой е бъркал с пасатор в черепната ми кутия и всяко мускулче над шията ми е болезнено до толкова, че да се чувствам като след нанесен побой с тояги. Никога досега такъв вирус не ме беше нападал!
Е, оплаках се достойно като лигла, но поне ще знаете защо ви поднасям коледен сладкиш, току пред Антоновден.
А той беше невероятно вкусен и уханен, с богат аромат на ядки и плодове, карамел и нежен шоколад. С декорацията гледах да се улесня и вместо популярното покритие изцяло от бадемов марципан, го залях с глазура от бял шоколад и разточих с огромно усилие съвсем мъничко от марципана, колкото да направя някакви листенца, за по-празничен вид. 

Английски коледен кейк


Продукти

за кейка

450 гр. светли стафиди
250 гр. тъмни стафиди
150 гр. сушени череши
150 гр. сушени кайсии
100 гр. цитрусови корички (по-добре домашно приготвени)
настъргана кора на 1 лимон
150 мл. тъмен ром
сока на 1 портокал
250 гр. меко масло
200 гр. тъмна захар Мусковадо
5 яйца
200 гр. натрошени на едро орехи и лешници / бадеми
300 гр. брашно

 за глазурата

125 гр. масло
5 с.л. пудра захар

300 гр. бял шоколад
100 мл. млечна сметана

за декорацията

1/3 до 1/2 от 200 гр. бадемов марципан
5 равни с. л. пресята пудра захар

Приготвяне

на кейка

В дълбока купа сложете стафидите, сушените плодове, нарязани на ситно и цитрусовите корички, заедно с настърганата  лимонова кора. Залейте ги с рома и портокаловият сок, похлупете съда и оставете да киснат така за 5-6 часа или 1 нощ
Отделно, в друга голяма купа разбийте маслото и кафявата захар продължително, до получаването на пухкав крем. Добавете яйцата наведнъж и разбийте. Сместа изглежда като пресечена, но после, след като добавите останалите продукти всичко си идва на мястото, затова не се притеснявайте. Сега отцедете плодовете и ги добавете. Добавете и натрошените ядки и разбъркайте всичко. Накрая хомогенизирайте сместа със пресятото брашно. Получава се идеално, гъсто тесто за кейк.

Сега трябва да го прехвърлите в дълбока, права форма за кейк (ø 20sm.) – като за панетоне. Ако нямате такава, направете като мен:
Имам малки (3 литрови) алпакови тенджерки, но са с бакелитени дръжки, та ги разглобих. Застлах ги отвътре навсякъде, та чак до повърхността с хартия за печене и прехвърлих тестото вътре. Загладих повърхността му, след което беше готово за печене.
В рецептата която имам, съм записала, че след тази процедура се прави един пръстен от хартия, широк около 15 см., който се завива около формата и се пристяга с конец, така че да повдига обема й с още около 10 см. Това е защото оригиналната форма за този сладкиш, колкото и да е дълбока, пак поема цялото количество тесто до ръба си, а то ще бухне още при печене, нали?. Моята тенджерка обаче, е достатъчно дълбока и тестото достигна 2/3 от обема й, което обезсмисли подобен, допълнителен пръстен. Но пък, ако нямате подобна форма, нито подходяща тенджерка, нищо не ви пречи да печете и в тортена форма. Какво, ако кейка има формата на торта!
Такааа, идва ред на печенето. Ето това е изненада! Пече се по рецепта 4 часа на 150°. Но, (пак има „но”) при мен кейка беше готов за 2 часа и  половина, пак на тези градуси. Не мога да си го обясня – тестото се получи точно, както съм си записала, температурата съм спазила, налях го в дълбока форма, но факт е, че стана по-бързо. Ако бях продължила още да пека, та дори и само до третият час, рискувах да го пресуша много, което пък щеше да го направи твърд и сбит, а това няма да е никак добре. Така че, следете с дървено шишче, дали е подсушен сладкиша във вътрешността си и вадете, когато това стане, без да се притеснявате, че сте сгрешили. Естествено, когато вадите шишчето и ако има влага по него, обърнете внимание дали това не е от някое плодче. Набодете кейка на няколко места, и когато навсякъде е сух, значи е изпечен достатъчно.
Ако при печене кейка потъмнее повече, го покрийте с хартия.

Изваден от фурната, трябва да се остави във формата да се охлади до толкова, че спокойно да можете да го освободите от нея, след което го поставете да изстине напълно върху телена скара. Изстинал, може да съхранявате до 2-3 месеца в херметически затворена кутия. Моят отлежава 26 дни и беше прекрасен, когато го отворих.

на глазурата

За да покриете сладкиша с каквото и да изберете покритие, първо го намажете навсякъде с маслен крем (маслото + захарта), който хем ще заравни неравностите по повърхността му, хем ще действа като спойка, особено ако покритието ще е от бадемов марципан. Намазаният с маслен крем кейк поставете за 15 минутки във фризер, за да се охлади и стегне по-бързо крема, след което извадете, отново заравнете и сложете в хладилника да чака. Аз малко се изложих със страните, заради болната ми ръка, но все пак успях да загладя добре горната повърхност.

Преди да намажа с маслен крем, надупчих с дървено шишче навсякъде кейка и го сиропирах леко с портокалов, захарен сироп, защото знаех какви са вкусовете на гостите ми, но спокойно може да си остане и сух.

Сега да направим самата глазура!
В касеролка сложете сметаната да кипне, отведете настрана и добавете наситнения шоколад. Оставете така за 3 минутки, след което с дървена лъжица или лопатка разбъркайте, докато се стопи шоколада и сместа стане гладка и хомогенна.
Извадете кейка от хладилника, поставете го на малка подложка със същият диаметър и залейте с половината глазура, като с въртеливи и накланящи движения я разпределите навсякъде. Поставете върху телена скара да се отцеди и веднага след това, приберете отново в хладилника, за да се стегне. През това време дръжте останалата глазура на водна баня, защото скоро пак ще я ползвате.
Когато повърхността на кейка се е втвърдила, го извадете и повторете действието с  останалата глазура. Двата слоя шоколад ще дадат плътност на покритието. Отцедете и пак сложете да се охлажда в хладилник.




на декорацията

Бадемовата паста размесете с пресятата пудра захар, докато я поеме цялата. Капнете няколко капки течна, сладкарска боя в цвят по ваш избор, размесете докато цялото количество се оцвети равномерно навсякъде. Разточете на тънък лист и изрежете формички, с които да декорирате кейка.
Аз изрязах на ръка, с ножче малки листенца, които нацепих по края и с тях оформих венец. Червените топченца са замразени боровинки.







11 януари 2013 г.

Благодаря!





Днес е световният ден на думата "Благодаря".
Странно ми е, че вече има дни наречени на какво ли не, че даже и на думи, но щом думата е толкова важна, толкова мила, добра, разтваряща сърцето и сгряваща душата на всеки, към който е отправена, съм съгласна! Дори съм с две ръце "ЗА"! Колко щеше да е хубаво ако всеки я ползваше и то от сърце, дори за най-малкият отправен жест на внимание, нали? Колко по-добри бихме били, по-щастливи и по-красиви, по-човечни и по-сърдечни, ако за всяко добро, за всяка усмивка, за всеки поздрав и всеки мил поглед кажехме едно "Благодаря!" 
Ако днес сме здрави, нахранени, имаме дреха на гърба си, имаме покрив над главата си, работа и приятел дори един, близък човек с когото да споделяме и делим всичко, добро и лошо, ако имаме и петаче в джоба си, деца които да ни уморяват и носят щастие, родител, който да се тревожи за нас, брат или сестра на когото да му пука добре ли сме, ако имаме нещо, което на някого му липсва, нека да кажем Благодаря!

Благодаря ти Господи, че ме прати на земята, в най-красивото нейно кътче, че ми даде щастливо детство, грижовни родители, че се грижиш всеки ден за мен, дори когато аз не го правя! Благодаря ти, че ми даряваш слънце, въздух и вода, без които не мога, че изпречваш на пътя ми трудности и ми даваш сили, за да ги преодолявам, че ми показваш правилният път за моите крака, че не ме остави сама на света! Благодаря ти, че все още дишам!

Благодаря на моят съпруг, че ме обича безрезервно, понякога капризна, понякога толкова избухлива, че се опитва да задоволи всяко мое желание и е търпелив и за двама ни! Благодаря му, че още виждам срещу себе си оня палав, младежки поглед, че още ме разсмива, че успява само с две ръце да премахне главоболието ми и с една дума да успокои душата ми!

Благодаря на моите деца, за безкрайната обич и мили думи, които са карали сърцето ми да прелива от щастие, а в очите ми да блестят сълзи на истинска гордост! Благодаря им за увереността, за побелелите коси и силен глас, които сдобих благодарение на това, че ги има! Благодаря им за внуците настоящи и бъдещи, защото всички те, заедно дават смисъл на живота ми!

Благодаря и на вас приятели, за вниманието, милите, ласкави думи и безброй похвали! Благодаря ви за огъня и стимула, които сгряват душата ми, и които поддържате живи! Благодаря ви за подкрепата, за приятелството и за това, че ви има!

3 януари 2013 г.

Бавно печен свински врат с ароматни подправки


Това беше един от специалитетите на новогодишната ни трапеза. Много сочно месце, обилно покрито с подправки по вкус и печено във фурната, на ниска температура в продължение на почти 4 часа. Винаги, когато пека месо, дали свинско, телешко или птиче (обикновено патешко или пуешко) по този метод, резултатът е повече от отличен.



Преди години така са готвели в старите печки на дърва, които са имали и фурни. Хем са се гряли, хем гозбата се готвила тихо и кротко, понякога цял ден. И най-важното – здравословно!  
Аз лично имам бегли спомени от ранното си детство, когато мама готвеше на подобна бяла и емайлирана, която ползваше също и за отопление. Случи ми се и на мен да използвам подобна, на село. Намерих я прибрана, завита в сайванта и ровейки попаднах на нея. Беше една есен, когато се правят мармалади, лютеници и разни други консерви. Много й се зарадвах и веднага я извадихме с половинката, за да приготвя  лютеницата на нея. Междувременно ползвах и фурната за да сготвя. Много бях доволна да свърша две работи наведнъж :-) Знаете, че приготвянето на домашна лютеница е огромна по обем работа, и когато се стигне до бъркането й на огъня, вече сме поизморени и често си търсим заместници, които да могат да работят с онези лъжици/лопати с дълги дръжки, измайсторени специално за тази дейност. Огънят в онзи момент не е силен и старата печка е идеална, за да мушнеш вечерята да се готви във фурничката й, докато бавно и мързеливо движиш лопатата по дъното на пълната с лютеница тава. Щурците свирят приятно, понякога някой заблуден цопва в тавата и ако не внимаваме, може и лютеница с мезе да си имаме накрая. Идилия!  :-)  
Та, тогава открих метода на бавно печеното месо, на слаб огън. Става невероятно! Е, не всеки път мога да ползвам старата печка и не всеки път сме на село. Същият резултат се получава в конвектомат, но аз такова нещо нямам и за радост, успявам да се справя със задачата и в обикновена фурна. А как си мечтая за голяма, градена на двора....
И този път се справих – без грешка! Ако ви е интересно, четете надолу подробностите.

Продукти
за 8 порции

едно цяло парче(около 2 кг.)  обезкостен свински врат /може и плешка/
мляна морска сол, на вкус
100 гр. едрозърнеста горчица
1 с.л. майонеза
лимонов пипер (има мелнички на KOTANI)
суха мащерка (добре е вие да сте я набрали, за да не е изветряла)
1 с.л. едро смлени сухи листа розмарин
1 клонче розмарин
1 к.ч. сухо бяло вино

Приготвяне

Включете фурната да се загрява на 160°
Оформете добре парчето месо като изрежете ако има неравности по краищата му. Трябва да се получи гладка и горе-долу еднаква отвсякъде обла буца. Ако има мазнинка не я махайте – тя ще направи коричката по хрупкава и няма да позволи да се изсуши месото. Ако пък е много крехко, обвийте го с няколко дълги, тънки ленти суров бекон и го овържете с конец, като мрежа.
Осолете го леко навсякъде с ръце, като втривате солта в него.
Намажете цялата му повърхност обилно с горчица, която сте разбили с майонезата.
Приготвените предварително подправки смесете добре и посипете 1/3 от тях на лист стреч фолио. Поставете отгоре месото, така че подправките да полепнат по него. С останалата билкова смес поръсете горната му повърхност. Ако ви струва недостатъчно посипете с още мащерка. Внимавайте с черният пипер, ако не ви понася. Може да замените половината пипер с натрошен копър и ким.
В дълбока тавичка поставете телена скара и върху нея наместете месото. В тавичката налейте 2 пръста топла вода, долейте бялото вино и пуснете няколко зърна черен пипер и клончето розмарин. Завийте добре с алуминиево фолио, но хлабаво, така че да се образува балон над месото – да не го докосва. 
Поставете във фурната да се пече за около 3 часа. След изтичането им извадете и внимателно отвийте фолиото за да проверите готовността на месото. Ако ви се вижда почти готово, го отвийте и печете до пълна готовност, като го обръщате от време на време, за да се запече навсякъде равномерно..
Готовото месо е стегнато, но при набождане с тънък нож, острието лесно потъва в него, а коричката е прекрасно зачервена.
Внимавайте да не прегорите подправките, защото ще ви нагарчат. Затова и трябва да го отвиете за допичане, когато е една идея полуготово.
При мен печенето отне този път 4 часа, но ми се случвало да пека и 5 часа. Ако месото е патица 4 часа са точното време, ако е пуешко и 3 са достатъчни. Всичко е до проба и преценка.
Изпеченото месо извадете, оставете да почине и се поохлади за поне 20 минутки до половин час и сервирайте нарязано, на 1 см. тънки шайби  или на по-дебели, както прецените. Вкусно е и студено. На мен даже по-ми харесва така.



Поднесох с любимите ми мариновани червени капии и руска салатка.
Да ви е сладко!



1 януари 2013 г.

Честита Нова 2013 година!



Изминалата година ни подари много хубави емоции, събития, приятели и успехи. Даде ни обич и топлина, но и трудности през които минавайки станахме по-силни и по-сплотени, по-добри и по-търпеливи. Въодушевени я изпратихме с добри чувства, весело настроение, богати трапези и обнадеждени посрещнахме новата 2013-та, с наздравици и звън на кристал, хорà и танци, фойерверки, благопожелания и още нови мечти. 




Да ни е честита новата 2013 година, мили хора!

Да е здрава и мирна,
весела и щастлива,
богата и благословена,
изпълнена с много любов, късмет и успехи!
Нека само обич и доброта греят в сърцата ни!


НАЗДРАВЕ и ЗА МНОГО ГОДИНИ!





Коледният кейк, който вместо коледен стана новогодишен! :-)

Днес също е и имен ден на всички с имена Васил, Василка, Васко, Васка, Веселин, Весела и техни производни.


Честит Васильовден и Сурва!


Сурва, весела година,
до година, до амина!
Червена ябълка в градина,
едър грозд на нива,
жълт мамул на леса,
пълна къща със деца!
Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите!
Пълна къща със имане-
мир и обич да настане!
Да живеят като братя
всички хора по земята!
Сурва, весела година,
до година, до амина!