27 май 2013 г.

Майски отражения


Месец Май е описван от поети, писатели, фотографи, художници и в каквито и картини да ни го представят, са били винаги удивителни. Аз също се удивлявам на непрекъснатата промяна, която месеца рисува с такава скорост, че не хванеш ли точният момент, определено си загубил. Ех, загубих толкова кадри, но пък успях все пак и тази година да запечатам няколко емоции, които да ме греят през студените зимни месеци. 


Въоръжена с малка камера и все още само с една батерия (не знам защо се мотая и не се подсигуря с още една резервна), с 5 парцала, два чифта обувки и четка за зъби в сака, се отправих на едно двуседмично пролетно пътуване в ранна утрин.


Картините се редяха една след друга в наситени зелени, сини, жълти и червени цветове, често нашарени от бързо преминаващите сенки на облаците, които пък са една друга моя страст.

Пред очите ми минаваха окъпани в зеленина дървета, поля, гори…



 



после жълти рапични полета, чийто аромат се носеше отдалеч, още преди да ги видя...





следвани от акациеви масиви с толкова пчели, че наистина се зачуден как така се говори за опасност от изчезването им. 





Люлякът цъфтеше и прецъфтяваше докато камерата ми щракаше кадър след кадър, на места глициниите му бяха голям конкурент, а аз вдишвах с пълни гърди от ароматния въздух, сякаш можех да го складирам нейде из дробовете си. 




Макар и още да е средата на май, в планинските части мащерката застъпваше с натрапчивият си, но омагьосващ дъх, а току що окосените планински ливади ме хвърляха в тотално опиянение. Небесният купол пък сменяше  премяната си във всички нюанси на синьото, преливащо от светло в тъмно сиво, гранитено, понякога в пурпурни или огнени цветове.


  

О, и през гръмотевична буря минах и то каква, не съм си и представяла, че може да има такава – като блесне светкавица в нощното небе, осветява навсякъде като бял ден. И като казвам навсякъде не преувеличавам никак. Имах усещането, че ще ми освети зениците, ще ме ослепи. Но пък бе красиво! :-)



А когато вятърът раздухаше плътните, слоести облаци и откриеше небесната шир, когато се покажеше моето любимо слънце, сякаш всеобщо щастие обхващаше всяка жива клетка -  зелени гущерчета притърчаха постоянно, птичите песни огласяха всичко , самите те летяха хаотично нагоре надолу, стрелкаха се край нас, гонеха се и си играеха сякаш са малки деца, пърхаха във въздуха. Пеперуди потопили криле в цветната дъга, танцуваха над всеки цъфнал цвят, бръмбарчета, щурци и скакалци тракаха сякаш с кастанети, красиви фазани гордо и напето стъпваха в нивите, понякога край тях спокойно пасяха сърни. Случваше се някой заек да пробяга през пътя, току пред колелата на колата или пък в сенките на горите, през които минавахме, да видим задниците на фамилия диви прасенца. После слънцето печеше ли печеше, градусите се вдигаха като в посред лято и в плитките реки жадно утоляваха жажда чапли, патици, гъски, дори стада коне и крави. Прекрасна е пролетта, месец Май е пленителен, а моя милост съживена, обнадеждена и подмладена. Духът ми се наслади на емоции, а тялото се зареди с енергия и сила.
























Извън България, по полетата работят усилено и упорито селскостопански работници, някои все още на ръка, с остарели за днешното време сечива (дори такива, непознати за мен), впрегнали коне или волове, другаде с модерни машини, но работата върви. Любима картинка ми е събирането на сеното, особено трупането му на големи купи, които оприличавам на булки. Когато по ливадите са наредени десетки такива камари, подпрени с по три големи кола всяка, ги оприличавам на сватбари. Странна асоциация, нали? :-) И винаги, когато видя косачи да събират сено, ми иде да изтичам при тях, да се включа в работата, та дори и да се уморя би ми било приятно.




Много ме тегли напоследък към земеделието и като гледам как се трудят хората, как няма и една запустяла нива се радвам чистосърдечно, но ми става и болно за нашата страна, където необработени масиви с избуяла по метър и повече трева, са честа гледка.





По нашите ширини пък често се попада на подобни мили картини :-)





Умилението надви над суетата и букета, който често имахме на трапезата беше от едри житни класове :-)



Утрините бяха предимно такива... 






... залезите пък като тези





Надявам се лятото да не е адски горещо, каквото всъщност предусещам, че ще е, за да мога да се насладя на още красиви моменти през следващите месеци.


И ако си мислите, че това е финалът на този дълъг пост и ще ви оставя без гозба, лъжете се :-)
След като се прибрах у дома, след като ревизирах банята и милото ми легло, бях любезно помолена да сготвя едно просто, постно, но любимо за нас 


Ризото с гъби и мащерка


Задължително ползвам свежа мащерка и бяло вино Тамянка. В днешният случай оризът ми е Арборио, но когато нямам от него, ползвам Сент Андреа, който също е много едър и с кръгло, бяло зърно.


Продукти
/за 3 порции/

200 гр. гъби
1  к.ч. олио
½  пакетче.масло (60 гр.)
1 + 1/3 ч.ч. ориз
1 глава лук
1 к.ч. бяло вино Тамянка
4 ч.ч. топла вода (не гореща)
сол на вкус
прясно смлян черен пипер, на вкус
малко свежа мащерка
сока на ½ лимон

Приготвяне

Почистете и нарежете гъбите на едри парчета.
Сипете олиото в дълбок тиган и загрейте на среден огън. Добавете гъбите и запържете отвсякъде добре, до хубав златист загар. Извадете ги в чиния с помощта на решетъчна лъжица.

В тигана добавете почистеният и наситнен лук, пържете до омекване и добавете измитият ориз. Продължете пърженето при постоянно бъркане, докато оризът добие стъклен вид. Полейте с виното и намалете огъня още малко. След като оризът поеме почти всичкото вино, налейте 2/3 от водата, разбъркайте и оставете всичко да къкри на бавен огън.
Следете какво става в тигана и когато отново се поеме течността, добавете останалата вода, посолете на вкус, поръсете с малко черен пипер и добавете 2/3 от гъбите. Разбъркайте и оставете на котлона до пълното сваряване на ориза.
Ако след това пак ви се стори, че не е готов съвсем, досипете още мъничко водичка.
Малко преди да поеме всичката течност, т.е. когато тя е на вид като гъст сос, отведете тигана настрана от котлона, добавете маслото, прясната мащерка, лимоновият сок и останалите изпържени гъбки. Разбъркайте и опитайте как е на вкус. Ако нещо ви липсва, допълнете внимателно.
Тук аз поръсвам с около ½ ч.л. смлян розмарин, но не на всеки допада подобен вкус, макар на мен особено да ми харесва.

Насипете готовото ризото в топли чинии, поръсете едва-едва с прясно млян черен пипер и гарнирайте с клонче свежа мащерка.
Поднесете със любима зелена салата и чаша сухо, бяло вино.



Добър апетит!

И весело лято! :-)