27 септември 2013 г.

Пикантни кюфтенца в доматен сос с босилек


М:  Знаеш ли, никога не съм готвила кюфтета в доматен сос.
Аз: Не може да бъде! Вярно ли?
М:  Ами, да!  Не съм, макар мъжът ми и децата много да обичат, аз не знам и не мога да им ги направя. Все мама ги готвеше, ама вече я няма и няма кой да ме научи. Как не я попитах поне веднъж, как не погледнах как става?!
Аз:  Така е, мамините ръце най-вкусно готвят и дори да можеш като нея, пак няма да ти е толкова вкусно, колкото ако тя е "баела над тенджерата"! Ще взема да сготвя и ще опиташ моите, пък ако ти харесат, ще те науча. Винаги има първи път, нали? Няма да оставим семейството ти без вкусните кюфтенца в домати! ...   


Така протече горе долу разговорът ни за любими мамини рецепти с една мила, млада дама, но това бе преди няколко години, а днес дружката ми ползва успешно моята рецепта. Аз пък съм доволна, че нейните момчета лакомо си хапват любимата им гозба. Но, няма две еднакви семейства – у нас тези кюфтенца са изключение, което малко ме натъжава, защото аз също много ги обичам. Половинката не харесва варени кюфтета, та се наложи да променя малко основната рецепта за кюфтета с ориз в доматен сос, но резултатът учудващо ме задоволи и вече рядко готвя онзи вариант с ориза в каймата. 

Преди няколко дни ги приготвих и се сетих да щракна една порция, а днес ще напиша тук и рецептата.


Пикантни кюфтенца в доматен сос с босилек


Продукти
/за 4 порции/

за каймата
500 гр. кайма, смес
1 малка главичка лук
2 яйца
1 дебела филия хляб, без кората (накисната във вода и изцедена)
½ връзка магданоз
1 мака червена чушка (наситнена)
1малко люто чушле, наситнено (по желание)
черен пипер и кимион на вкус

+ малко брашно за паниране на кюфтенцата

за доматеният сос
1 главичка лук, наситнен
2 скилидки чесън, пресовани
5-6 с.л. олио
2 с.л. брашно
1 ч.л. качествен, сладък, червен пипер
4 много големи домата (рендосани) – около 700 мл.
1 ч.ч. вода
1 клонче босилек
черен пипер и сол на вкус
масло
пресен магданоз и босилек

за гарнитура:
сварен ориз / картофено пюре / паста


Приготвяне

Започваме с доматеният сос:
В голям и дълбок тиган (да побира спокойно литър течност) сипваме олиото и го загряваме на среден огън. Като замирише, добавяме лука и чесъна и запържваме за 3-4 минутки или докато приятно пожълтее. Добавяме брашното, разбъркваме и пържим още около 2 минутки. Отвеждаме настрана и добавяме червения пипер, хубаво разбъркваме да се разтвори и веднага наливаме рендосаните домати (може и от консерва) и водата. Пускаме вътре клончето босилек, връщаме на котлона, похлупваме като оставяме малка пролука, за да излиза парата и намаляваме огъня до тих. Оставяме така да си ври докато обема намалее до половина. Трябва да ври поне 50 минути до час, което означава че ще се сгъстява по време на готвенето повече от необходимото, затова го наблюдаваме и разреждаме с по малко вода от време на време. Все пак вътре има брашно и ако го забравим, може и да загори.
Накрая отвеждаме настрана, изваждаме клончето босилек и подправяме със сол, прясно смлян черен пипер и накълцан магданоз. Разбъркваме, пускаме една голяма лъжица масло, похлупваме и оставяме настрана, на топло да си чака. Не разбърквайте маслото – то само ще се стопи и ще образува филм на повърхността на соса, който ще го пази от засъхване, от образуване на коричка.

Сега да направим гарнитурата:
За целта избираме някаква въглехидратна и с ненатрапчив вкус, като картофи, ориз или паста. При последното ми готвене на това ястие, правих и трите вида гарнитури, защото си имам у дома едни капризи, дето понякога ме побъркват. Този път бях доста спокойна и знаейки вкусовете им, реших да им угодя. И за сефте и на себе си. Не ми пречеше да си хапна от която и да било от техните гарнитури, но този път ми се прищя нещо, което те нямаше да пожелаят в чиниите си. Или поне аз така си мислех. Но както и да е, исках да ви кажа за гарнитурите, че сега е момента да ги приготвите, защото кюфтенцата бързо стават, а ние искаме накрая всичко да е свежо и топло поднесено.

*За оризова гарнитура:
Слагаме на котлона касеролка с вода в тройно на ориза количество. Когато заври, намаляваме огъня до тих, посоляваме с малко сол и добавяме почистеният и измит ориз. Разбъркваме само веднъж и оставяме да се вари тихо и кротко. Аз ползвам ориз Арборио – много е едър, зърната му се делят едно от друго, а и се получава с него един хубав, някак млечен сос. Като при ризото.  Когато е готов и е изпил почти всичката вода, отвеждаме настрана, добавяме и на него една голяма супена лъжица масло, разбъркваме с вилица (за да не се размачкат зърната) и похлупваме плътно. Оставяме на топло върху печката, настрана, да чака.

*За картофена гарнитура:
Ако решите да се спрете на нея, може да я направите в два варианта – или на картофено пюре, или да оставите картофите сварени, но цели. Картофено пюре няма да казвам как се прави, всеки знае. За картофките обаче си имам свой номер, който ще споделя.
Значи, избираме малки, здрави картофчета с горе-долу еднаква и правилна форма. Измиваме ги и ги поставяме в тенджера, поръсваме с малко сол, заливаме със студена вода и ги слагаме на котлона, на среден огън да се сварят.  Когато това стане (пробваме с виличка – трябва да влиза лесно в тях, но в никакъв случай да не ги разпуква), отвеждаме от огъня, изцеждаме ги и ги заливаме със студена вода.  Нека постоят в нея само толкова, колкото да можете да ги държите в ръка, без да ви изгорят. Отцеждаме ги отново и ги обелваме. Сега, ако искаме можем да разполовим, но ако са съвсем малки, което е за предпочитане, оставяме цели. Поливаме ги с топинг от разтопено масло (на 300 гр. картофи – 60 гр. масло), в което сме сипали  3 с.л. олио, ситно накълцан магданоз, скилидка счукан чесън и малко черен пипер.

*За гарнитура от паста:
Ами избирате си любима паста, с по-компактна форма, сварявате я по указанието на пакета, отцеждате и разбърквате с малко масло, в което сте добавили щипка куркума. По желание може да поръсите с черен пипер.
Това беше за гарнитурите. 

А сега за самите кюфтенца.
Каймата ви трябва да е предварително омесена от всички изброени продукти и да е отлежала в хладилника поне 2 часа. Стартираме пърженето им в момента в който сме сложили избраната от нас гарнитура да ври.
За целта слагаме в плик 1 ч.ч. брашно и всяко, оформено на топка (колкото мандаринка) кюфтенце, пускаме вътре, раздрусваме плика и то бързо ще се напудри навсякъде. Вадим го и го оставяме настрана. Така процедираме и с останалите.
Сега загряваме олио в тигана на среден огън и когато замирише, взимаме кюфтенцата, леко разплескваме и нареждаме в горещата мазнина, да се изпържат от всички страни. Вадим ги да се отцедят на кухненска хартия.
Проверяваме соса дали не е изстинал и ако се е охладил го загряваме за малко на още топлия котлон, бъркайки, за да поеме разтопилото се на повърхността му масло.

В подготвените за сервиране чинии бързо разпределяме гарнитурата и кюфтенцата и заливаме със сос. Отгоре поръсваме леко с черен пипер и наситнени, пресни листенца босилек. За не обичащите го ползваме магданоз, но вкусът на босилека остава несравним в случая. Остатъкът от соса прехвърлете в сосиера и поднесете отделно.

Порцията, която снимах не е моята, затова босилека е само за декорация – на момчетата понякога им намирисвал на църква, та поискаха магданоз. Но, те губят! :)))


Най-доброто решение за салата, според мен, за това ястие е свежа и хрупкава зелева салатка, с много черен пипер, приятно подкиселена и посипана с лъжица - две сусам.


Кюфтенцата имат лека и пухкава структура и са леко пикантни от лютото чушле. Сосът оставя усещане за кадифена гладкост, макар и не пасиран, с невероятен дъх на зрели домати, босилек и масло, а гарнитурата, която и да изберете, балансира всичко до съвършенство.


Опитайте!

24 септември 2013 г.

Най- вкусните СОЛЕНИ КЕКСЧЕТА – със сирене и кашкавал


Някога, когато бях много млада, а децата ми твърде малки правех често солен кекс, в голяма правоъгълна тава, като питка. Нарязвах на квадрати и го поднасях с кисело мляко или айрян. Вкусен беше и те се преваряха кой да омете повече квадратчета. Времето течеше, аз съзрявах и по малко поумнявах в същото време ;), сдобих някои навици в кухнята, станах по уверена в приготвянето на ястия, сладкиши и соленки, научих нови рецепти и методи на готвене, а шкафовете си зарих с разни джаджи и всякакви съдове. Естествено, както всяко ново нещо у дома, така и тях се скъсвах да използвам и в един момент соленият ми кекс се трансформира в солени мъфини/кексчета. Рецептата обаче не е променяна от тогава и ще си остане така. Най-любимите кексчета на синът ми - със сирене и кашкавал - никога не отказва да си похапне от тях. В случая важно е тестото, плънката търпи промени и импровизации – може да е само сирене, само кашкавал, да добавите някакво месце (шунка, кренвирш, салам, пушено месце...), любими зеленчуци – морковче, грах, чушка (с червена ни харесва особено много). Може да ги подлютите леко с добавка на наситнено чили и да ги поднесете с бира в горещите летни дни. Всяко решение си остава индивидуално - според случая, желанието или наличните продукти.
А рецептата в общи линии е такава:


Продукти

4 яйца
1 ч.л. сол
500 гр. кисело мляко (понякога ползвам квасена сметана) + 1 ч.л. сода бикарбонат (да шупне)
250 гр. бяло брашно + 1 бакпулвер (пресяти заедно)
1 ч.ч. по-едро мляно брашно (на плика ми пише остро) или фин пшеничен грис
1 к.ч. разтопено масло (може олио или маргарин)
150 гр. кашкавал (на кубчета)
200 гр. сирене (натрошено на по-едро)

 Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 220° - 230°.
Разбиват се най-напред яйцата със солта и се добавя шупналото кисело мляко.
Разбърква се добре и се добавя бялото брашно, пресято с бакпулвера, хомогенизира се сместа и на порции се налива мазнината, при постоянно бъркане. Сместа малко ще се разреди от нея и тогава прибавяме другото, по-зърнесто брашно (грис). Отново хомогенизираме и добавяме кашкавала и сиренето, като внимателно разбъркваме, за да се разпределят навсякъде. Внимаваме да не се намачка много сиренето – трябва да се усеща след изпичане.
Намасляваме добре форми за мъфини и поставяме книжни капсулки (може и без тях), в които насипваме от тестото до 2/3 от обема им.
Печем около 12-15 минутки или докато добре се зачервят и стегнат.


Това е! 

По желание може да се добави накрая, заедно със сиренето и други добавки като чушка, маслинки, колбас, пресен грах или полусварен морков...


След като напълних 12 капсули, в останалото тесто сложих наситнени червена чушка, зелени маслинки  и малко пресен розмарин. 




Получава се много добре на вкус, а ароматът пак покани бързо, бързо съседката. :)

.....

Като казах съседка, се сетих за една друга, от онова, по-младо време, в което не веднъж се случваше на вратата да се позвъни и тя да застане там с усмивка и блеснали очи:
"Чух те като пусна миксера, пък и надуших фурната, та ето ме, ида! Какво да донеса - кафе, чай или нещо по-?"  :)))
Не съм я срещала от много години, живее във Великобритания, но се надявам да има и там съседки, чийто миксер да чува и на чиято врата да звъни с нетърпение и нескрито вълнение! :)))


19 септември 2013 г.

Маков сладкиш с нектарини и кардамон


Обикновено сладкишите ми си имат история, нещо което е инспирирало тяхната направа – понякога специален повод, друг път харесана някъде и взаимствана рецепта или семейна такава. В този случай обаче всичко си дойде на мястото след един сън. Да, може да е смешно, но аз понякога освен кошмари, сънувам и прекрасни неща, сънувам кухнята си, сънувам как готвя нещо, как го сервирам, а напоследък даже и че го снимам. Да, да, това ми хоби сериозно ме е погълнало. И то дотолкова, че заразявам околните. Например, при последната ни среща една приятелка ми отправи през усмивка обвинение, че скоро не съм пускала нищо ново. Ама аз готвя бе, и снимам! „Е, да, ама ние нищо не сме видели това лято, има ли кой да докаже?” О, има разбира се, но нека не стигаме до там!
Затова, днес мисля да ви покажа последният сладкиш, който стана много сполучлив, та го правих два пъти за три дни.
Сънувам аз, че присъствам на живо в кулинарно шоу, чийто водещ бе Дейвид Роко. По едно време действието се прехвърли в една страхотна градина с едни прасковени дървета (нещо обичайно в неговите серии) и Дейвид застанал начело на дълга селска маса, застлана с невероятна бяла покривка, с още по-невероятен букет в средата, показваше шедьовъра, който направил от плодовете над главите ни. Тъкмо щеше да дойде моят ред да поема чинийката си и се събудих. Ех, колко ме е яд в такива моменти! Защо когато сънувам прекрасен сън се събуждам все на най-хубавата част?!

Та значи, събудих се аз и цял ден не ми излиза от главата картината от съня. Няма как да се телепортирам на онова прекрасно място, едва ли ще срещна самият Дейвид, но сладкиш мога да си направя. Помня визията му, а от там нататък фантазията ми си намери работа. 
Мек пандишпан. Искам да има и нещо екзотично в него, нещо фино и ... хрускаво. Кокос? – ммм, не! Маково семе - това ще е! Праскови нямам, но в хладилника ми бяха останали 3 нектарини, та ще се получи. И... нещо, с което да засиля, да допълня аромата им, нещо също толкова екзотично.... кардамон. Да, останали са няколко шушулки от последното зареждане и ще ми стигнат, даже за два сладкиша има.

Супер! Ами, да започваме!

Маков Сладкиш с нектарини и кардамон


Продукти
/за форма с Ø 24 см./

3 средни яйца
80 гр. пудра захар
1 с.л. меко масло (с връх)
1 ванилова захар
5 с.л. брашно (с връх)
½ бакпулвер
3 с.л. маково семе (не мляно)
семенцата на 10 шушулки кардамон

отделно:
2 нектарини
2-3 равни с.л. фини овесени ядки
1 шепа сурови, белени фъстъци  (или други ядки по ваш избор)

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 200°.
Изваждаме семенцата кардамон от шушулките и леко ги претриваме, колкото да се спукат и да си пуснат аромата.
Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Разбиваме белтъците със щипка сол на твърд сняг и ги заделяме настрана.
Жълтъците с пудрата захар, маслото и ванилията разбиваме на пухкав крем. Добавяме маковото семе и кардамона и разбъркваме всичко, за да се смеси добре.
Добавяме белтъчният сняг на порции и внимателно хомогенизираме сместа, с леки и бавни, кръгови движения отдолу нагоре, като с това вкарваме още въздух в тестото.
Идва ред да добавим пресятото с бакпулвера брашно, отново на порции, като след всяка разбъркваме внимателно докато се поеме.

Намасляваме формата обилно с масло и я поръсваме навсякъде с грис – около 1-2 с.л. Излишното изтръскваме.
Насипваме тестото и заравняваме повърхността му.
Измиваме и нарязваме нектарините на тънки полумесеци, които подреждаме радиално върху тестото (с леко бодване), така че да са потопени на половина в него.
Отгоре поръсваме с овесените ядки и разтрошените фъстъци.

Печем около 20 минутки или до хубав, тъмно златист загар.
Изваждаме и след като се охлади сервираме, като обилно поливаме всяка порция с втечнен мед и гарнираме с топка квасена сметана.


Много е важно да поднесете с мед и квасена сметана. Тази гарнитура си е част от сладкиша и без нея няма да е същия.


Сокчето, което се вижда в чашите е съвсем прясна шира с допълнение в нея от пасирани нектарини -  отлична комбинация, допълваща идеално вкуса на десерта.


С всяка хапка усещате малките макови семенца да хрускат страхотно в устата ви, аромата на кардамон е в невероятен унисон с този на нектарините, а медът и сметаната добавят мекота и нежност.
Абсолютно съвършенство и наслада за небцето!

Опитайте!


14 септември 2013 г.

Кьонигсвинтер /Königswinter/ - приказка или реалност


Имало едно време, някъде далече на север от нас, град красив и богат с името Вормс, в който живеели джуджета, наричани нибелунги. Та, тези джуджета имали за задача да пазят съкровищата на града от зли грабители. Чудни били нибелунгите, наричали ги още деца на мъглите и тъмнината. Легендите са много и една от тях разказва за змея Фафнир, който  живеел в голяма пещера, в гората на хълма Драхенфелс. Зигфрид, млад и силен мъж го среща и убива, след което се окъпва в кръвта му и става безсмъртен. Битката се случила на север от Вормс, на самият хълм Драхенфелс (Drachenfels – драконовата скала), който е част от планинската веригата Siebengebirge (седем хълма)
Легендите и митовете за нибелунгите са  предавани от уста на уста, пазени и разкрасявани, за да достигнат днес до нас като епос за любов, велики герои, змейове и разбира се, борби с тъмни, магични сили. Повлиян от приказното в легендата, Вагнер написва тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", която в наши дни е филмирана.
Днес, Вормс е не по-малко прекрасен, разположен на река Рейн между планините Донерсберг и Оденвалд, което го прави един от най-топлите и сухи градове в Германия. 
Построен някога от келтите, сега се бори за титлата „Най-стар град в Германия”, като конкуренти му се явяват Кьолн, Аугсбург и Трир. Градът е единственият немски представител в "Най-старите европейски градове". Разхождайки се в него, посетителят ще попадне на императори, крале, митове и легенди за нибелунги, невероятната катедрала Свети Петър, юдеизма и Мартин Лутер. В града е запазена една от двете кули-порти на нибелунгите, построени някога на моста над реката, носещ днес тяхното име. Много красива и внушителна със своята архитектура и стил. Бих казала направо приказна.

                  /Снимката е взета от нета/

/снимката е от нета/

Но, стига толкова за Вормс, в него не съм била, но си признавам, че ми влезе под кожата и когато го посетя ще разказвам повече. ;)))

За сметка на това бях в Кьонигсвинтер (Königswinter), видях музея на нибелунгите с терариума, стъпих на хълма Драхенфелс, разхождах се в гората на змея – за радост не го срещнах, но в "замъкът му" влязох. И много ми хареса! Дори си набелязах един красив будоар, който бих му измолила, в случай, че ме открие и заключи в плен. ;)))
....
Тръгваме рано, защото искаме да разполагаме с повечко време за разходка, да разгледаме града, да надникнем в старата му част, в магазинчетата и естествено във всяко възможно кътче. 
Кьонигсвинтер е разположен на десният бряг на река Рейн, току срещу Бон, до който се стига с фериботчета. 

Главната част на града е в подножието на хълмистата планина Siebengebirge – един от най-старите паркове на дивата природа в Германия. Името й идва от факта, че е съставена от седем малки хълма - Drachenfels (321 m),  Wolkenburg (324 m),  Petersberg (331 m), Nonnenstromberg (335 m), Ölberg (460 m), Löwenburg (455 m) и Lohrberg (432 m). 
 


Drachenfels – най-популярният от тях , най-роматичният е увенчан с риуните на крепост, която е носела същото име, построена в началото на XII век, между 1138 и 1167 г. от архиепископа на Кьолн – Арнолд I

Нейната функция била да пази Кьолн и региона от всякакви нападения от юг. Крепостта е била разрушена през 1634 по време на трийсет годишната война, от шведските протестанти. И никога не е била въздигана отново. В резултат на засилена промишленост и малкото, което било останало се доразрушило, за да остане до днес само незначителна част от нея като доказателство от отминалите събития. Интересен факт е, че скалата, както и останалата част от планината, се е образувала от загаснал вулкан и е била ползвана като кариера за добив на трахит още от римско време. Катедралата в Кьолн е построена с материали именно от там. В Драхенфелс се намира и пещерата на Фафнир. 
Самият град е туристически център с много атракции, забележителности и културни центрове.


Интересни места са планинският музей  Siebengebirge Museum и аквариума Sea Lifeв който може да видите около 2000 животни от над 120 вида поместени в 36 аквариума, морски чудовища в изложбената зала „Jurassic Seas”, да минете по 360° стъклен тунел през „Атлантическият басейн”, може да видите отблизо морска звезда или да нахраните обитателите на музея.                                                         
Но най-голямата атракция си остава изкачването по хълма Драхенфелс до замъка Драхенбург (Drachenburg). Пътят е много стръмен, със завои и се вие край красиви къщи с още по-красиви градини и лозя. За улеснение на туристите без собствен превоз има малко, зъбчато влакче, което ги отвежда до върха за 10 минутки. Ако не сте любители на техниката, може да се възползвате от услугите на файтон, теглен от красиви, породисти коне – цели гиганти или да се оставите да ви клатушка някое магаренце от кервана, който винаги е в очакване на товар.


 Естествено има и още един способ – вашите здрави крака. Решите ли да ги тествате, то се въоръжете с търпение и сила – пътят до горе ще ви отнеме със сигурност минимум половин час, и то ако сте тренирани. В противен случай  си отделете цял и пийте по един аспирин стартово, че мускулната треска не ви мърда! Не малко туристи предпочитат този вариант.

По средата на отсечката се разкрива страхотна гледка над целия град, покрай който Рейн влачи водите си. Отсреща, в далечината се виждат Бон и другите околни селища, образуващи заедно един безкраен красив гердан от цветни петна в червено, синьо, зелено, някое жълто петънце на узряла нива и пак червено, сиво, черно, синьо и зелено, много зелено, тъмно, смарагдово зелено. Хълма е отрупан с лозя. Въобще в целият регион, покрай реката, хълмовете са разчертани от редовете на лозови масиви. Много стръмни, поради което се берат на ръка, със сигурност. Но това е друга тема. 
Наблизо се намират и руините на един манастир (манастира Heisterbach), които могат само да подскажат колко голям и важен ще е бил по време на съществуването си (1189 г).  Това, което се вижда на снимката е може би само пет процента от цялата сграда. Много се впечатлих именно от тази руина и се поразрових в интернет за нея. Така попаднах на едно интересно видео в YouTube (http://www.youtube.com/watch?v=_VD6WExfAp8) - виртуална 3D реконструкция на манастирския комплекс - наистина е бил грандиозен.
... И така, напъвайки по стръмното, изплезили вече език, по някое време ще забележите от ляво на пътя интересна куполна сграда, която всъщност е художествена галерия, изпълнена с многобройни, невероятни картини изобразяващи прословутият змей Фафнир, Зигфрид, Кримхилда, Брунхилда, джуджетата, битките и всичко останало гласящо в легендите за нибелунгите. Именно на тях е кръстена и сградата Nibelungenhalle, която освен художествената галерия има и не малък терариум с екзотични... ммм, по-точно казано страховити влечуги, за които щом разбрах, се отказах да влизам.
Е, как иначе ще оправдаят факта, че именно зад стените се намира зловещият змей. И змеят съществува, разбира се, но е замръзнал, на място. Вкаменил се е с изплезен език и изцъклени очи, готов да глътне всеки, който се осмели да произнесе вълшебните думи, освобождаващи го от магията на вечен плен. Значи вълшебната думичка, която е успяла да го закове на място е много проста и всеки я знае: „Замръзни!”  Уверявам ви, че действа ;-)  Но пък за сметка на това, никой още не е успял да научи коя е другата дума, даваща му предишната свобода.

Още малко след терариума, само след един завой се озоваваме пред стените на замъка Драхенбург. За изтерзаните от изкачването точно тук има няколко непретенциозни ресторантчета, в които може да гаврътнете някоя студена биричка за отмора. Естествено, това са си функциониращи ресторанти с пълно меню. Както казах вече, районът е курортен и почти всяка къща наоколо е или малък хотел (Gästehauser), или предлага стаи за гости.


И така, драконовият замък ни очаква. Моля, заповядайте да се разходим в една приказка! :-)

Зад тези врати, вляво има малко кафене в което се плаща входна такса в размер на 6 евро. Излизайки с билетчето в ръка насреща ви посреща рицар в доспехи, застанал мирно до кралският трон. Е, не е истински трон, а изтипосан тук само за снимки – можете да се разположите удобно на него като крал или кралица и да почувствате какво е усещането. За децата е атракция, но за нашите  умничета, по-важно бе да повдигнат полата на рицаря, подаваща се под доспехите му. Ами че как да разберат под таз желязна маска мъж ли се крие или жена?! :)))))
Оставяме гордият страж с опетнена вече репутация да се срамува в кьошето и се отправяме към приключението. Току влезли през парадният вход и хоп, нова изненада:
         - Майко, вас ис дас?
         - Ау, ами това е каляската на дракона! Черна и страшна!
Да, обаче щом като е каляска, значи е за возене, а щом дракона се вози понякога на каляска, трябва да опитаме и ние... нищо, че има забранителни въжета! :))
          - Бързо слизай долу, бързо, че оня страшният с крилата ще долети и ще ни подпали само с един дъх!
" Да бе, ще дойде! Аз съм вече на 4 години, колко дракони съм виждал... охооо! Никой не пуска огън!" - гледа ме с хитра усмивка малчуганът и зарязва каляската.
Е, никой не ни видя, а и вие не казвайте, моля! Обещаваме да слушаме и повече да не се катерим на змееви каляски. Може само да му опитаме от храната, но това после. :)
Продължаваме напред през зелен парк, с огромни дървета, с нацъфтели наоколо храсти, ухаещи и привличащи безброй пеперудки и пчелици. Птици в дърветата пеят, рай! И сред този рай ето го и него – колкото голям, толкова и приказен, с куполи и кули, с дебели стени и цветни прозорци, с гордо развети флагове. Вълшебно розов, сякаш излязъл от кориците на Барби. Как дракон ще живее в такава красота? Друга ще да е работата била!

Ох, да седнем, да погледаме, да помълчим и да помечтаем, а?

Но любопитството ни тегли за ръка и продължаваме нататък...
Замъкът Драхенсбург (Drachenburg) е частна вила, построена в дворцов стил на хълма Драхенфелс, Кьонигсвинтер. Започната и завършена за рекордно кратък за онова време срок - две години (1882-1884). Собственикът й, барон Стефан фон Зартр (1833-1902), банкер и брокер, мислел да живее там, но това никога не се случило. 

Понеже баронът не оставил след себе си преки наследници, замъкът бил прехвърлян от едни на други, и като всяка не стопанисвана сграда започнал да се руши. След него, от замък се превръща в музей, в католически интернат, след което в колеж за момчета „Адолф Хитлер”, в американска военна база, в дом за военни бежанци, в железопътен колеж, нелегален дом за скитници и накрая оставен в забвение и паяжини до 1972 година, когато спасен от пълна разруха и реставриран е отворен за посещения. През 1989 г. става собственост на провинция Северен Рейн Вестфалия, която се грижи за опазване на културата и околната среда. От 1995-2010 година текат възстановителни работи по него и през 2011 г. е окончателно реновиран и вече функциониращ като музей. Абсолютна смесица от стилове – средновековен, готически, впечатляващ отвън, но не толкова отвътре, макар всичко в интериора да говори за стил, класа, лукс и изящество. Стените са изпъстрени със стенописи, прозорците със стъклописи и всички картини изобразяват легендите за нибелунгите, борбите и любовите, победите и пиршествата.  












На първият етаж на замъка се помещава и ресторант, който в хубаво време е изнесен и на самата му тераса, която пък е огромна и предлага невероятна панорама към Рейн и околностите.





И още едни приказни герои, за да е по-пълна картинката ;))))
Ама пък са толкова симпатични! Ако не бях толкова голяма, ако бях дете, задължително щях да ги възседна и нека само някой се опита да ми каже, че не съм попаднала в приказка!


Сякаш това е втори Нойшванщайн, но в близост до Кьолн.




Времето едва напредва, стрелките сякаш са изморени от жегите, не помръдват, горещо е, та камък се пука – Германия, а живакът гони 40 градуса. 
Дори на Один му е зле. :)

Или може би горещата им, неувяхваща любов, преборила вековете и преминала през безброй изпитания е разцепила камъкът на две!?

Зигфрид и Брунхилда или барон Зартр и неговата любов, заради която казват, че построил Драхенсбург... Навсякъде из въздухът се носи аромат на лято, любов, а красивите, ароматни цветя в парка допринасят за цялото това опиянение и съвършенство. 


И за да е още по-пълно удоволствието, посетителят трябва да се изкачи по многобройните, виещи се стъпала на кулата отсреща, откъдето се разкрива невероятна 360° панорама. Гледката е неописуема и трябва да се види! Изумрудени хълмове, покрити с лозя, а под тях, долу в ниското, сребриста се вие река Рейн. Казват също, че не един поет (Байрон, Хайне и много други) е бил пленен от видяното и провокиран да стихоплетства. 





Видях всичките тези чудеса в най-добрият за туриста сезон, но ме гложди мисълта как ли ще изглеждат обагрени в златни, есенни краски, забулени в октомврийски мъгли или покрити в чиста, бяла, зимна пелена. Романтичната ми душа не спира да рисува картини, коя от коя по-красива, по-вълшебна и приказна. 

Ах, ощипете ме да се събудя!