14 юни 2016 г.

Фокача с розмарин и морска сол


Фокачата е плосък италиански хляб, който преди изпичане се поръсва със сол и зехтин, зелени подправки, понякога  домати, лук, сирене или шунка.  Думата „фокача“ произлиза от древно римското  panis focacius, което е плосък хляб, печен в огнището - латинското focus означава именно огнище. Все пак се смята, че рецептата произлиза от етруските или древните гърци.
В различните региони на Италия фокачата също е различна. Например в Северозападна Италия може да попаднете на сладка фокача (
focaccia dolce ), която е посипана със захар, вместо сол, и е гарнирана със стафиди, ядки и мед. Венецианската фокача (focaccia Veneta ) също е сладка. Колкото по-на юг се отправяте в Италия, толкова повече ще се доближавате до оригиналната фокача, ако може така да се нарече, със сол и зехтин - Месина, Бари, Лече, Бриндизи, като в Таранто тестото дори е от твърда пшеница, а отгоре се гарнира или с домати и маслини, или с тънки резени картофи, или се оставя съвсем гола – само със сол и розмарин. Във Франция фокачата се нарича „фугас“ (fougasse), като най-популярна е във Прованс. В Испания се среща „огаса“ (hogaza), а в Латинска Америка „фугасса“ (fugazza)
Фокачата много прилича на пица, но разлики все пак има. Тестото, например, при фокачата втасва по-дълго и се оформя не толкова тънко, както това за пица. Формата на фокачата обикновено е четвъртита. Освен това е прието преди печене да се надупчи (с пръсти или дръжка на лъжица), след което да се намаже/полее/напръска обилно със зехтин, който попадайки в дупките пропива в цялата фокача. Резултатът е невероятно пухкав и ароматен хляб, който поднесен топъл, ще ви откаже от всичко друго и на който не може да се наситите.  Най-добре е да се пече в пещ, но също толкова хубава става и на плоча във фурната, дори и в тавичка.
Ако ползвате тавичка, моят съвет е да я намаслите обилно със зехтин, за да може при печенето долната кора един вид да се изпържи в нея – така ще имате тънка и хрупкава коричка, като на нешенска милинка. Ще ви хареса много!
J
Може да замените зехтинът със свинска мас, както го правят в някои части на северна Италия.
И понеже моята любима фокача е само със сол и розмарин и рецептата ще е за нея.

Продукти
/за 2 фокачи/

500 гр. бяло брашно
1 ч.л. сол
½ кубче пресна мая (или 1 пликче суха)
2 с.л. зехтин
300 мл. хладка вода

за гарниране
малко зехтин
малко морска сол на кристали
свежи листенцата от клонче-две розмарин

Приготвяне

В купа пресяваме брашното със солта.
Правим кладенче и в него наливаме зехтина и разтворената във водата мая (ако ползваме суха, я сипваме в кладенчето и наливаме водата).
Замесваме тестото. То е влажно и е необходимо да го месим известно време на леко набрашнен плот, докато спре да лепне
Посипваме купата с малко брашно, връщаме тестото вътре и го покриваме да втасва за около 40 минути.
Изваждаме го и го разделяме на две, за две фокачи.

Ако ще печем фокачата на плоча, следва да я напудрим плочата леко с брашно. Оформяме отгоре ѝ с ръце тестото на кръгла или четвъртита кора с дебелина 1.5 – 2 см. и я оставяме да бухне отново.
Ако нямаме плоча, вариантите са два:
-      на хартия, поръсена с брашно
-      в малка тавичка, намаслена обилно със зехтин (може и олио) 


Включваме фурната да се загрее на 200°.
Когато фокачата бухне, правим с пръст дълбоки дупки по повърхността ѝ, поливаме я навсякъде с тънка струйка зехтин като се стараем да попадне във всяка дупка от него. Поръсваме я леко с натрошена едра, морска сол и нахвърляме отгоре ѝ листенцата розмарин.
Печем в загрятата фурна до златиста коричка.
Изваждаме я, покриваме за около 10 минути, да се задуши и сервираме.



Виното е задължително, а мезетата са по вкус!
Наздраве!




10 юни 2016 г.

Огретен с шунка и кашкавал


Непретенциозно, лесно за приготвяне, сочно и вкусно ястие, какъвто е всеки един огретен. За разнообразие в този има някои допълнения, с които правим лека крачка встрани от оригинала - малко шунка, която скучаеше в хладилника, кашкавал, варени яйца и любими подправки.

Продукти
/за 3 порции/

10 средни по големина картофа
250 гр. сирене
250 гр. кашкавал (рендосан)
200 гр. шунка (нарязана на дребно)
3 варени яйца (нарязани на кръгчета)
60 гр. масло
1 с.л. брашно
300 мл. пресно мляко
200 мл. млечна сметана
2 скилидки чесън
сол и черен пипер на вкус
малко настъргано индийско орехче
1 с.л. наситнен свеж шнитлаух или мащерка

Приготвяне

Измиваме картофите и ги сваряваме заедно с кората.
Прецеждаме ги и заливаме със студена вода. Обелваме ги и нарязваме на колелца с дебелина до 1 см.
В касерола разтопяваме на среден огън маслото и в него запържваме брашното. Отвеждаме настрана от огъня, изключваме котлона и наливаме млякото. Бъркаме с тел, докато се изглади напълно сместа, след което подправяме със сол, черен ппер и ималко настъргано индийско орехче. Връщаме върху все още топлия котлон, добавяме пресованите скилидки чесън, сметаната и отново разбъркваме, докато сосът се хомогенизира и отвеждаме.
Покриваме дъното на дълбока тавичка с пласт картофи (1/3 от цялото количество), поръсваме ги нежно със сол и черен пипер и малко от наситнените зелени подправки, натрошаваме половината сирене, върху него разпределяме половината варени яйца, половината количество шунка и поръсваме с 1/3 от кашкавала. Поливаме с 1/3 от соса.
Отгоре редим в същата последователност картофи, сирене, яйца, шунка, кашкавал и сос.
Завършваме с плат картофи, поливаме със сос и печем в предварително загрята на 200° фурна за 30 минути, след което поръсваме с останалата 1/3 кашкавал и връщаме във фурната да се разтопи.
По желание може да го оставим и да се запече, дори е по вкусно и красиво.

Преди сервиране поръсваме с наситнен шнитлаух или мащерка.