29 октомври 2016 г.

Карамелено орехова торта

 / Caramel Walnut Cake/



Докато още не е станало догодина бързам да запиша тук и тази тортичка. Беше един експеримент и предизвикателство, осъществени с наличните на село продукти, в неделен ден, когато там работи само един магазин и то с беден за сладкарски нужди асортимент. Но пък се получи, което много ме успокои – гостите имаха страхотен десерт накрая и празничната вечеря достоен завършек. Да сме живи и здрави само, следващият път повече!

Продукти
/за форма с диаметър 22 см./

за блатовете
10 яйца
щ. сол
200 гр. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
кората на ½  лимон
150 гр. млени орехови ядки
150 гр. млени лешници
½ ч.ч. брашно (60 гр.)

за сиропа
½ ч.ч. кристална захар
¼ ч.ч. вода
50 мл. тъмен ром

за крема
500 гр. меко масло
160-200 гр. пудра захар (със 160 гр. вкусът на крема е по-лек)
кората на ½ лимон
1 пликче ванилена захар
1 пликче желатин
250 гр. квасена сметана


за карамеления сос
1 ч.ч. кристална захар
1 с.л. вода
1 с.л. масло
200 мл. млечна сметана (минимум 30% масленост)


Приготвяне

на блатовете
Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.
Разбиваме белтъците със солта на твърд сняг.
Жълтъците бием отделно със захарта и ванилията до пухкав крем. Ароматизираме допълнително с лимоновата кора, добавяме двата вида млени ядки, разбъркваме добре и събираме с белтъците, които добавяме на няколко порции като смесваме внимателно с кръгообразни движения отдолу нагоре. Накрая поръсваме с пресятото брашно и хомогенизираме тестото.

Разделяме на две части и насипваме на два пъти в намаслена и напудрена с брашно тортена форма с падащ борд и диаметър 22 см.
Печем в предварително нагрята до 180° фурна за около 15-20 минути.
Изпечените блатове поставяме върху телена скара, докато напълно се охладят.

на крема
Поставяме в купа всички продукти за крема, без квасената сметана. Разбиваме с миксер продължително, до пухкав крем и докато не остане и една песъчинка от захарта.
Отделяме настрана половината от крема, който ще ползваме за измазване на тортата, а в останалия добавяме квасената сметана. Размесваме и желираме с 1 пликче желатин, накиснат в 4 с.л. студена вода и след това разтопен на водна баня.

Докато крема още не е стегнал, пристъпваме към сглобяване на тортата като поставяме единия блат върху подноса, стягаме го с тортен пръстен и сиропираме с половината сироп. Отгоре насипваме крема и похлупваме с другия блат. Отново сиропираме и вкарваме в хладилник за час или във фризер за 15-20 минути. След това освобождаваме тортата от пръстена и измазваме с предварително заделеният маслен крем. Отново връщаме в хладилника.

Отстрани облепих със запечени на сух тиган трохи от блата, който се наложи малко да подравня.

на карамеления сос
В тиган с двойно дъно сипваме всичката захар наведнъж. В центъра ѝ наливаме лъжица вода и поставяме на тих огън да се разтопи. Не бъркаме!
Когато се разтопи и започне леко да бълбука разбъркваме внимателно с дървена лъжица. Отвеждаме настрана като не чакаме много да потъмнее – цветът ѝ трябва да е златисто кафяв. Добавяме маслото, наливаме внимателно сметаната, разбъркваме и връщаме за кратко отново на огъня като постоянно бъркаме. Първоначално карамелът ще се пресече, но скоро ще се изглади и уплътни. Веднага отвеждаме настрана и оставяме да се поохлади. Когато това стане, поливаме тортата отгоре с него или просто я напръскваме небрежно. Някоя орехова или лешникова ядка отгоре допълват идеално цялото това съвършенство.


Вкусът е богат, плътен и определено запомнящ се. Рехавите блатове с ядков дъх идеално контрастират на деликатния, маслен крем и накрая - копринено нежният карамел. Както се казва - експлозия от вкусове и аромати! 

Опитайте я!






26 октомври 2016 г.

Запечени камби с пикантна плънка с чорисо



Продукти
/за 3 порции/

3 или 6 червени камби (според големината им)
1 к.ч. олио
1 глава лук, наситнена
1 люлка (подкова) чорисо от 250 гр., нарязано на малки кубчета
300 гр. ориз
1 ч.л. куркума на прах
1 ч.ч. пасирани домати
1 чили, почистено от семките и наситнено
сол и черен пипер на вкус
по 1 шепа наситнени магданоз и свежа мащерка


Приготвяне

Измиваме и подсушаваме камбите. Изрязваме им горните части заедно с дръжките и заделяме настрана – тях ще ползваме за капачета. Почистваме вътрешността от семки и евентуални влакнести части и подреждаме в тавичка с подходящи размери.
Взимаме дълбок тиган и го загряваме на среден огън. През това време бързичко си наситняваме чорисото* и го пускаме в горещия тиган с 1 с.л. олио да се запържи за кратко от всички страни. Изваждаме го с решетъчна лъжица в чиния и заделяме настрана.
В тигана наливаме останалото олио и пускаме лука. Запържваме го и добавяме измития и подсушен ориз. Пържим, докато зърната се избистрят, след което посипваме с куркумата и наливаме топла вода в съотношение 2:1 в полза на водата. Намаляваме огъня и оставяме да къкри, докато се поеме всичката течност. Добавяме пасираните домати, наситненото чили и варим до полуготовност. От време на време  разбъркваме с дървена лъжица. Отвеждаме настрана, подправяме със сол, черен пипер, магданоз, мащерка и добавяме запържените кубчета чорисо. 


Разбъркваме и с приготвената плънка пълним строените в тавичката камби.
Накрая ги покриваме с капачетата, леко ги напръскваме с олио, поръсваме нежно със сол и печем в предварително загрятата до 200
°
  фурна за около 40 минути или до готовност.


Изваждаме да се поохладят и сервираме като по желание може да полеем със сос бешамел, приготвен с течността от тавичката, отделила се при печенето на камбите. Всяка порция поръсваме със свежи листенца мащерка и съвсем деликатно с прясно смлян черен пипер.



----
*  Вместо да режем чорисото на кубчета, можем да го обелим и да намачкаме с вилица директно в тигана като се постараем да го раздробим максимално, както процедираме с каймата при направата на мусака, но без да се улесняваме с добавка на вода - в случая тя е нежелателна. 

Въпреки наличието на люто чорисо, ястието е приятно пикантно и не дразни с прекалена лютивина, напротив - вкусът е мек и дълбок, създаващ усещане, че сте на гости при баба.

Беше ни сладко, да е сладко и на вас!

24 октомври 2016 г.

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем и една приятна изненада за мен



Преди няколко дни излезе поредното, есенно издание на списанието на българските, кулинарни блогъри SO into FOOD, в което бях поканена да участвам с няколко рецепти и да споделя моето усещане за есента в рубриката „Сладки приказки“. 


За голяма моя изненада екипът е решил да ползва една от снимките ми за корицата, за което съм им признателна и се чувствам приятно поласкана!
Много ви благодаря, момичета!



Броят е изключително интересен, вълнуващ и пълен с вкусни рецепти, които ще ви вдъхновят за кулинарни приключения в кухнята. Уверявам ви, че ще се почувствате повече от уютно между страниците му, ще се потопите в романтика, вкус  и пленителни есенни аромати, ще се запознаете с интересни, креативни и успяващи млади хора и ще пътешествате  из една от най- предпочитаните туристически дестинации на Европа с нашият гид, който и този път ще ви води по приказни пътища. Списанието можете да разгледате ТУК или да го свалите безплатно от ТУК.

Разбира се, ще споделя рецептите и в блога като започвам от


Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем


Продукти

за кошничките
1 пакет бутер тесто от 450 гр.
малко брашно за разточването му
1 яйце
3 с.л. тръстикова захар за поръсване
1 с.л. меко масло за намазване на формичките

за крема
250 мл. пресно мляко
150 гр. захар
1 яйце
40 гр. (4 равни с.л.) брашно
1 пликче ванилена захар
1 с.л. масло
1 пакетче от 125 гр. сирене Крема

отделно
6 пълни с.л. смлени орехи + 1 равна кафена лъжичка канела + 1 с.л. захар
2 ябълки , нарязани на средно тънки лунички
2 с.л. пудра захар + 1 пликче ванилена захар, за поръсване



Приготвяне

на крема
Сваряваме млякото в подходящ съд с половината захар.
В малка касеролка разбиваме яйцето с останалата захар, след което добавяме брашното, разбъркваме добре, докато всичко стане на гладка каша и наливаме на тънка струя горещото мляко.
Поставяме касеролката на среден огън и при постоянно бъркане довеждаме до кипене. Бъркаме, докато се сгъсти, изключваме котлона  и отвеждаме настрана крема. Добавяме му маслото и ванилията, разбъркваме и покриваме със стреч фолио, за да не се образува по повърхността му коричка.
Оставяме настрана до пълно охлаждане, след което му добавяме сиренето Крема и с миксер хомогенизираме до гладка и еднородна смес.

на кошничките
Намасляваме обилно 6 индивидуални формички за мъфини (или за крем карамел). В тях поставяме квадрати от хартия за печене, изрязани с подходящи размери, така че да излизат извън формичките.
Поръсваме плота с брашно и върху него разточваме бутер тестото на лист с размери 30 х 40 см. и дебелина 4-5 мм. Нарязваме го на 12 квадрата с размери 10 х 10 см.. Поставяме по две квадратчета едно върху друго, като разминаваме ъглите им, така че да се получи звезда с осем върха.
Звездите поставяме в подготвените формички и леко притискаме, за да оформим кошнички, на дъното на които насипваме по 1 с.л. от смлените, канелени орехи. Отгоре пълним до 2/3 от обема им с крем. Намазваме стърчащите върхове на кошничките с разбито яйце, върху крема набождаме по няколко резена от ябълките и всичко поръсваме обилно с тръстикова захар.
Печем в предварително нагрята до 200° фурна за 30 минути(+/- 5 мин.) или до златна коричка.
Изваждаме ги и когато се охладят, ги поръсваме с ароматизираната с ванилия пудра захар.
По желание, при сервиране поливаме с ванилов сос.



---
* Вместо ябълки може да се ползват други плодове – праскови, нектарини, круши, смокини.

* Количеството на захарта в крема е балансирано така, че да се усеща сиренето. Ако предпочитате по-сладък вкус, може да добавите още 1-2 лъжици захар.

Да ви е сладко!



4 октомври 2016 г.

Гъбено велуте

/Mushroom Velouté/


Не е нещо невиждано, но ви уверявам, че е толкова вкусно, че опитате ли го, няма да можете да спрете да кусате, докато не си изпразните купичката!


Да си призная, много рядко поглеждам към кулинарните, телевизионни предавания. В последната година я има два-три пъти, я не. Но за сметка на това моят мъж редовно прещраква на тези канали. Гледа и преглъща. Не, че е умрял от глад, не че не му готвя разнообразна храна, но все там му е очето. Както в хранителните магазини, все около месарският щанд се върти. Боже мой, мисля си, този човек как може да е все гладен?! Казват, че това било страст. Може, но за мен все още е неразбираемо, дори и да се водя кулинарен блогър. Та преди няколко вечери пак го засичам пред телевизора, в компанията на Жак Пепен. Тъкмо бях приключила с последните задължения за деня и буквално се проснах на дивана до него. Мълча си, гледам в екрана, но умът ми блуждае някъде, докато не ме сепна репликата: Ето го, и той като теб и Йоли, пак хвана пасатора! (Йоли, ако четеш, знай, шега е това - никой не ползва повече от теб този уред. „Всичко с пасатора готвиш“ :) ). А Жак Пепен правеше някаква гъбена супа, в която сложи и дафинов лист. Хм, не бях се сещала до сега да сложа и аз. В други супи, в някои ястия – да, но точно в гъбена супа не. Загледах се нататък какви ще ги свърши, но ми звънна телефона. Когато приключих разговора, дядо Пепен сервираше крем супа. А милото, понеже не е любител на пасирани супи я нарече „валат“. Веднага ми светна – велуте с гъби е било. И като ми влезе в ума, та ей я днес у дома за обяд. Не съм търсила рецептата на Жак Пепен, но сложих дафинов лист. Много ми допадна вкусът ѝ с него. И противно на правилото да се ползва течна, готварска сметана, аз ползвах заквасена. Страхотна гъбена крем супа, но някак по-различна, по-мека и с един деликатен вкус. Ако изчакам да изври всичката течност и смеся с гъстата, квасена сметана, ще се получи страхотен пастет. Ето още една идея!
Та, супата.


Продукти
/за 3 порции/

3 с.л. олио
40 гр. масло
1 малка грава лук
1 скилидка чесън
1 с.л. брашно, равна
10 - 15 пресни гъбки, според едрината им (ползвах кафявите, кралски печурки)
3 средни картофа
1 връхче от клонче розмарин или свежа мащерка (по желание)
1 дафинов лист (не много голям)
1 ч.л. сол ( или на вкус)
½ ч.л. прясно смлян черен пипер (или на вкус)
100 мл. вино розе
3 пълни с.л. с връх заквасена сметана (или на вкус)

за гарниране
шепа запечени и нарязани орехови ядки

Приготвяне

Поставяме малка тенджерка на среден огън, наливаме зехтина и добавяме маслото. Когато се стопи, прибавяме почистения и нарязан на тънки шайби лук и пресованата скилидка чесън. Бъркаме с дървена лъжица, докато се карамелизират, след което ги поръсваме с брашното и запържваме при непрекъснато бъркане не повече от минута-две. Дърпаме тенджерката настрана от огъня и добавяме гъбите, нарязани на едро, обелените картофи, също нарязани на едро, розмарина и дафиновия лист. Посоляваме, поръсваме с черен пипер и поливаме с виното. Връщаме на котлона и щом заври, наливаме около 600 мл. гореща вода, разбъркваме всичко, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тенджерата с капак.
Оставяме ястието да къкри до пълното омекване на зеленчуците, след което изваждаме розмарина и дафиновия лист, а супата пасираме до гладкост.
Разбиваме в купичка квасената сметана и разреждаме с един-два черпака от супата. Връщаме сместа в тенджерата, разбъркваме и отвеждаме настрана.

Орехите за гарниране запичаме в сух тиган на среден огън и при постоянно бъркане, докато се подсушат и си пуснат аромата. Изсипваме ги на дъска и ги нарязваме с остър нож.


Сервираме супата приятно топла и гарнирана с по 1 с.л. орехови ядки.

Количеството на квасената сметана може да варира според личното предпочитание. Ако е в повече, вкусът ще е по-млечен, цветът по-светъл, а текстурата по-креместа.