26 януари 2017 г.

Тройно шоколадов сладкиш с фурми


Предварително уточнявам, че дори и да се срещат много сладкиши, наименовани като тройно шоколадови, този си беше чиста проба импровизация от моя страна, която обещах да споделя в рецепта, ако се получи сполучлива. А щом пиша, значи експериментът е бил успешен – едва оцеля заделеното за мен парченце до сутринта.
Сладкишът е безкомпромисно вкусен - с мека вътрешност, дълбок и кадифено мек, шоколадов вкус, леко до приятно тръпчив и балансирано сладък. С всяка хапка сладост в устата си, в едно с усещането на сочните парченца фурми, се отнасяте в сладко мечтание, докато не се сепнете от собственото си мъркане. :))
Направих го вечерта, но понеже нямаше да мога да спя, ако бях поела повече храна, си заделих едно резанче за сутринта с кафето. Грешка, която нямаше как да поправя. Питате се защо, щом толкова го хваля ли? Ами причината е проста, но кой да се сети по-рано, че студен, той вече не е същият.
Вечерта момчетата го нападнаха, а аз опитах само хапка, колкото да проверя какво съм сътворила. След като се поохлади дотолкова, че да се задържи по повърхността му топинг, без да се разтече, го гарнирах със сметанов крем, напудрих го с хубаво какао и отгоре поръсих настърган шоколад. Фантастичен стана. Обаче шоколадът в моето парченце (този в тестото), престояло цяла нощ, макар и затворено в кутийка, за да не изсъхва, се бе стегнал и на сутринта сладкишът бе вече различен – по-сбит и не така сочен и пръхкав.
Затова, ако се доверите на рецептата и това как изглежда, ако решите да го приготвите на любимите си хора, то преценете числеността на почерпените така, че да се изяде целият наведнъж, докато шоколадът в него е още топъл и мек. Ако семейството ви е малочленно, инвестирайте малко средства за една малка тортена форма с падащи стени. Сигурна съм, че редовно ще я ползвате, защото е много удобна за подобен вид сладкиши, както и за други малки, които бихте приготвили набързо, ей така без повод. Отделно от това, вариант е да го сиропирате, особено ако няма да се справите с него наведнъж. Лично аз бих пропуснала, но има хора, които биха приветствали всеки добре напоен сладкиш и тази идея би им допаднала.

А сега рецептата:

Продукти
/за форма с диаметър 20 см./

3 яйца
2/3 ч.ч. тръстикова захар
1 ванилова захар
200 мл. млечна сметана
80 гр. (2/3 ч.ч.) бяло брашно
1/3 ч.ч. царевично брашно
1 бакпулвер
3 пълн
и с.л. хубаво какао
100 гр. разтопен тъмен шоколад (или млечен)
100 гр. меко масло
20 сочни, обезкостени фурми

отделно
малко масло за намазване на формата
1 с.л. царевично брашно за напудрянето ѝ

за гарниране
200 мл. млечна сметана
250 гр. Маскарпоне
1 пликче ванилова захар
малко какао
40-50 гр. шоколад, за настъргване

Приготвяне

Най-напред разделяме яйцата на жълтъци и белтъци в две отделни купи.
Към жълтъците добавяме захарта и ванилията и разбиваме всичко с тел до пухкав крем, на водна баня – сместа ще изсветлее и ще удвои обема си.
В по-голяма купа разбиваме добре мекото маслото с разтопеният и охладен шоколад.
Към тях, при постоянно бъркане с телта,  добавяме жълтъчния крем на порции, леко разбитата до меки връхчета сметана и разбитите до твърд сняг белтъци. Обединяваме цялата смес с дървена лопатка.
Пресяваме бялото брашно заедно с бакпулвера и какаото и също ги прибавяме на порции към тестото, които редуваме с царевичното брашно. Бъркаме внимателно с дървената лопатка и с кръгови движения отдолу нагоре, за да не спадне обема.


Готовото тесто изсипваме в добре намаслената тортена форма, чието дъно сме напудрили с царевично брашно, а стените ѝ сме облепили отвътре с двупластов хартиен пръстен, който да е почти двойно по-висок от формата. Ползваме хартия за печене. Пускаме отгоре нарязаните на парченца фурми, като половината притискаме с ножа да потънат надолу. Повърхността не заглаждаме – нека остане „дълбоко хълмиста“, защото преди сервиране отгоре ще гарнираме с крем, който ще потъне в гънките. Колкото по-дълбоки гънки направите, толкова повече крем ще съберете, което е голям плюс, отчетен малко късно от мен.


Печем сладкиша в предварително загрята на 180° фурна, за около час.
Проверяваме готовността му с лек натиск с ръка – ако е стегнат добре отгоре, го изваждаме. При печене, той ще се спука, затова обръщаме внимание дали не е недопечен в пукнатините.
Изстива за около 10 минути във формата, след което го освобождаване от нея и поставяме да се охлади върху скара.

Както в началото уточних, не го чакаме да изстине съвсем. При допир стените му трябва да са почти хладни, но ако задържим дланите си за малко повече върху тях, трябва да усещаме леката топлина идваща от вътрешността му.
В този момент го позиционираме върху подноса, гарнираме го богато с крема от разбитото със захарта и ванилията Маскарпоне, събрано с разбитата на мек крем сметана. Отгоре поръсваме с какаото, рендосваме стружки шоколад и сервираме на момента.

Какво ще налеете в чашите е ваш избор, но само споделям, че чаша добро, десертно, червено вино се връзва чудесно с богатия шоколадов вкус, особено в студените зимни вечери, каквито тази година имаме в изобилие.

Да ви е сладко!


Снимките не са хубави, защото са правени при лоша светлина и не се справих с фотошопа, но се надявам в близките дни, когато отново направя сладкиша, да имам възможността да снимам при по-добри условия и да кача други, за да видите по-ясно вътрешността му и да добиете реална представа за него.


23 януари 2017 г.

Мариновано и печено на бавен огън свинско контра филе


Малко рецепти с месо имам в блога, с печено пък съвсем, но за моя изненада в Топ 10 на най-преглежданите от читатели публикации е тази, за Бавно печен свински врат с ароматни подправкиДнес отново ще печем месо на бавен огън и отново ще е предварително мариновано, но разликата е в избора на вида месо и дългото мариноване преди печене – около 36 часа, чак тогава ще го хвърлим в огъня. Месото ще е свинско контра филе. 
Ако сте редовен мой читател, сигурно вече сте разбрали, че у дома си отглеждаме един младеж, който от дете не понася освен варено и никаква мазнина по месото. Затова често ми се налага да готвя филета. А те, както знаем са по-капризни за печене и трябва да се внимава да не се пресуши съвсем и без това постното им месо. Едно от решенията е да се оставят аланглѐ, което за свинско филе си е задължително, но ако ви е насреща моят хубостник, пак ще ви затрудни, защото не обича и малко сурово да има в месото – то винаги трябва да е добре изпечено.  Друг вариант е да се завие филето с бекон, който, докато се готви, се топи и овлажнява сухото месо. Да, но в такъв случай красивата коричка ще е върху бекона, а ние не можем да си признаем, че сме ползвали подобни методи. В този случай на помощ идва дългото мариноване, бавното печене под капак или алуминиево фолио  като едва накрая се запича открито. Резултатът е месо със сочна вътрешност и тънка, хрупкава коричка.

Ако сте се сблъскали с подобен „проблем“ и са ви предявявали подобни искания, то четете надолу.


Продукти

1 – 1 ½ кг. свинско контра филе
1 с.л. мляна морска сол

за маринатата
2 с.л. едрозърнеста дижонска горчица
1 голяма с.л. мед
½ ч.л. смлян черен пипер
1 с.л. натрошени зърна кориандър
1 ч.л. червен пипер
½ ч.л. куркума
1 с.л. наронена суха мащерка
малко олио

отделно
1 ч.ч вода
1 к.ч. бяло вино
клонче розмарин
1 скилидка чесън

Приготвяне

За маринатата смесваме всички продукти като последно добавяме олиото и преценяваме количеството му - колкото да разреди маринатата до гъст сос.

Почистваме повърхността на парчето месо от евентуални неравности и мазнина (ако последната не ви пречи е добре да се остави). Натриваме го добре със солта, а след това наливаме маринатата в плик и слагаме вътре и месото. Затваряме плика добре и хубаво намачкваме месото в маринатата, така че да го покрие навсякъде. Оставяме в хладилник за 36 часа, като по два пъти на ден го обръщаме и „разтриваме“ заедно с плика, за да втрием маринатата отново в него.
След това, в деня на готвене, включваме фурната да се загрее на 160
°.
В тавичката, в която ще печем месото, наливаме водата, виното, всичката марината от плика с месото, добавяме розмарина, скилидката чесън.
Отгоре поставяме телена скара, а върху нея разполагаме месото.
Завиваме всичко с алуминиево фолио и поставяме в горещата фурна за 3 часа.
След изтичане на часовете, вдигаме градусите на 180°, внимателно развиваме фолиото и връщаме месото във фурната да се запече до красива коричка като на няколко пъти поливаме със соса от тавата. Ще отнеме около половин час.
Накрая го изваждаме окончателно и го оставяме да си почине около 15-20 минути, преди да сервираме.


Гарнитурата, която избрах е задушено на тиган в бучка масло и малко зехтин брюкселско зеле, овкусено само със сол, черен пипер и лимонов сок.
Отделно запекох в масло 3-4 картофа, нарязани на едри резени, поръсени с мащерка и мляно чили.



Сокът в тавата, получен при печенето е много вкусен, затова го прецедих, редуцирах в тиган и сгъстих с малко нишесте. Получи се невероятен, ароматен, кадифен сос.





19 януари 2017 г.

Портокалова торта с маково семе


Не успявам да се справя с надпреварата с времето и доста снимки ще останат без рецепта в блога, други ще закъснеят, но това е положението, за съжаление. Обратно на това обаче, рецептата за тази тортичка бързам да публикувам, докато навън все още е снежно бяла приказка и снимките с нея са актуални към сезона и зимните празници. Вкусово може да удовлетвори всякакви капризи (изключая върлите шокохолици), защото притежава балансирана сладост, нежна и сочна текстура, кадифен крем с шоколад и свежест, благодарение на портокаловото желе между пластовете. Маковото семе пък внася нотка закачливост с традиционното схващане за тортена декорация и е необичайната изненада във всяка хапка. Общата оценка от почерпените с нея може да се обобщи като отлична, което бе потвърдено от скоростното ѝ унищожаване, за моя радост и удовлетворение. J

Продукти

за блата
8 яйца
200 гр. пудра захар
1 пликче ванилена захар
кората на 1 лимон
2/3 ч.ч. брашно (80 гр.)
40 гр. царевично нишесте
2 с.л. маково семе (не мляно)

за поливане
200 мл. прясно мляко
1 пликче ванилена захар

за крема
200 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
200 мл. млечна сметана (с минимум 30 % масленост)
1 пликче фиксатор за сметана
250 гр. Маскарпоне
200 гр. бял шоколад
50 мл. портокалов ликьор
кората на 1 портокал (фино рендосана)

за портокаловото желе
600 мл. прясно изцеден портокалов сок
3 с.л. захар
1 пликче желатин на Д-р Йоткер



Приготвяне

на тестото
Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Жълтъците с пудрата захар разбиваме на пухкав крем, до побеляване на сместа и стопяване и на последното кристалче захар. Ароматизираме с ванилията и лимоновата кора.
Разбиваме белтъците до твърд сняг и на порции го добавяме към горната смес като внимаваме да не спадне обема им.
Следва, също на порции, да добавим последователно нишестето и брашното и така уплътняваме тестото.
Накрая прибавяме в него и маковото семе, разбъркваме го и го изсипваме в намаслена и напудрена с брашно тортена форма с падащи стени.
Печем в предварително загрята до 180
° фурна до готовност, за около 15-20 минути. Преди да го извадим, правим тест със суха клечка.
Тестото се охлажда за 5-10 минути във формата, след което се освобождава от нея и се поставя на телена скара до пълното му изстиване.

на крема
В купа разбиваме с помощта на миксер маслото с пудрата захар и ванилията до пухкав крем. Продължавайки разбиването вече с тел, добавяме на порции маскарпонето, ликьора и старателно хомогенизираме сместа.
Разтопяваме на водна баня (или в микровълнова фурна) белия шоколад и го изливаме на тънка струя в крема при постоянно бъркане.

От получения крем отделяме 1/3 за измазване на тортата отвън

В отделна купа разбиваме сметаната като към края на разбиването ѝ подсилваме с фиксатора за сметана. Добавяме я в по-голямата част от крема и ароматизираме всичко с портокаловата кора.

на желето
В малка купичка накисваме желатина с 6-4 с.л. студена вода и оставяме настрана да набъбне.
Поставяме портокаловият сок и захарта в касеролка и загряваме на среден огън. Бъркаме докато се разтопи захарта и отвеждаме.
Разтопяваме на водна баня желатина и го изливаме в портокаловия сок. Оставяме настрана да се охлажда.

Сглобяване
Междувременно, разрязваме хоризонтално блата на две равни части.
Поставяме едната в тортената форма и стягаме с тортен пръстен. Поливаме с половината от топлото и ароматизирано с ванилията прясно мляко.
Отгоре разстиламе половината от крема и заравняваме слоя.
Наливаме портокаловото желе, което вече трябва да се е охладило и прибираме всичко в хладилника, докато желето се стегне добре.
След това върху него разстиламе останалата половина от крема, заравняваме и поставяме другата половина от блата.
Навлажняваме и нея с останалото мляко, като преди това отново леко го загряваме.
Поставяме тортата за половин час в хладилник, след което я изваждаме, освобождаваме от стягащият я пръстен и я измазваме отвън със заделения за целта крем.
Декорираме я с 1-2 с.л. маково семе и прибираме в хладилник до сервирането ѝ.





9 януари 2017 г.

Фини коледни бисквити


Ще кажете, че нещо съм се объркала, а? Не! Не смогнах да публикувам рецептата за тези бисквитки преди коледно-новогодишните празници. От еуфория и разтакаване не ми остана време за писане в блога. То вече взе да ми става и навик, но... Но по-добре късно от колкото никога, както се казва. Ето ги, докато е все още е зима и снимките са актуални!
Иначе бисквитките са толкова вкусни, крехки и дъхави, че за да им се насладим няма значение какъв е сезонът, има ли повод или не. С тях на масата всеки делник би се превърнал в красив празник.
Рецептата за тях е от една малка и много стара, мамина книжка за сладкиши, която вече не намирам (явно е си е намерила нов собственик), но добре, че съм я записала в моята тетрадка с изпитани рецепти. Не ги бях правила много отдавна.
Сетих се за едно новогодишно посрещане с наши приятели преди години. Изпекох бисквитките буквално в последните часове, преди да излезем от нас. Бях забравила тестото в хладилника и се светна за него едва, след като се бяхме стегнали да излизаме. Закъсняхме малко, но пък аз цялата ухаех на ванилия и канела за празника. :)  А те бяха още топлички, когато пристигнахме в дома на приятелите. Нощта беше весела, каквато е всяка новогодишна нощ - танци, наздравици, много смях, много храна и напитки, лудории... По едно време се сетихме за десертите и когато потърсихме бисквитките, се оказа, че няма нито една. Децата ги бяха излапали като бонбони. Дори се оплакваха сладурите, че били малко. После у дома, дъщерята дълго говореше за тях. Бяха ѝ станали май любими за един период от време, но не знам по каква причина ги направих може би само още един –два пъти. Разлиствайки тетрадката преди Коледа, се спрях на тях. Искаше ми се да направя нещо по-различно от редовните сладости. Е, пак се оказаха малко. И не че дозата е такава, а са ужасно вкусни и не можеш да се спреш да бъркаш в буркана с бисквитки.

Продукти

за тестото
125 гр. + 1 с.л. меко масло
1½ ч.ч. брашно (180 гр.)
1 к.ч. пудра захар
4 жълтъка

за глазурата
1 ч.ч. млени орехи
4 белтъка
4 с.л. захар
½ ч.л. канела
2 пликчета ванилена захар
кората и сока на половин лимон

Приготвяне

Разбива се маслото със захарта до пухкав крем.
Един по един се добавят жълтъците като сместа се бие до пълното им поемане.
Сипва се брашното наведнъж и се омесва меко тесто. Оставя се да почине на студено за около 15 минути, след което се разточва на кора с дебелина до 1 см. Изрязват се бисквитки с формички според настроението, в случая звездички, и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. По оригинална рецепта се намазват с глазура, но аз реших в този случай малко да променя външният им вид. Затова направих с малка капачка (от шише с минерална вода) вдлъбнатина в средата им, която напълних с глазура.

За глазурата най-напред се разбиват белтъците на сняг.  Щом се сгъстят им се добавя лимоновия сок и захарта. Бият се, докато захарта се стопи. Ароматизират се с ванилията и канелата, а накрая се добавят и млените орехи.
С нея се покриват бисквитките и се пекат на 180° до леко порозовяване.
Следят се ръбчетата на долната кора – щом те се зачервят, значи бисквитките са готови.
Охлаждат се върху решетка и се съхраняват в добре затворен съд. Най добре да се затваря с вакуум.


Не мога да кажа колко бройки се получават от тази доза, но не са по-малко от 35-40. Ако разточите тестото по-тънко, ще имате повече и по-хрупкави бисквитки. Ако е със сантиметър дебелина, те ще по-скоро меки и крехки, повече ще наподобяват сладки, ако ме разбирате какво искам да кажа. За мен бисквитки и сладки са две различни неща. Във всеки случай много ще ви харесат.





8 януари 2017 г.

Баница със зехтин и овче сирене


Бабин ден е, а на този празник се меси питка и се върти баница. Толкова много да обичаме баници у дома, а тук съм публикувала само две-три. Странно. Това трябва да се поправи, та поне, ако баба ме гледа от небето, да се усмихне доволна. Уроците, които научих от нея са безценни и никога не бих забравила. Толкова силно ми липсва понякога! Липсват ми ласките от напуканите ѝ, състарени ръце, липсва ми мирисът ѝ, а нежният ѝ поглед и блага усмивка винаги ще са с мен!
Обичам те, маме, където и да си!

Продукти

за плънката
350 гр. овче сирене
5 яйца
½ ч.л. сол
250 гр. кисело мляко
1 равна с.л. сода бикарбонат
100 мл. зехтин
1 к.ч. олио

Рецептата за тестото и методът на изтегляне на кори от него вече съм описала ТУК , при това постъпково и подробно, така че няма да пиша отново. За една тава баница ползваме половин доза тесто, в противен случай удвояваме количеството на продуктите за плънка.
Можем да ползваме и готови кори – 1 пакет за това количество плънка.


Приготвяне

Ако сте омесили сами тестото за баницата, след като сте го разделили на топчета и сте ги оставили да почиват, подгответе плънката.

За нея натрошете сиренето, към него добавете 4 от яйцата, солта, млякото със загасената в него сода и зехтина.

Оформяне

·         Разтегляме корите внимателно, за да не се скъсат. Поръсваме с плънка (без мазнина преди това, в нея има достатъчно) и навиваме на хлабаво руло. Всяко руло навиваме спираловидно в тава, намаслена с олио. Така продължаваме до изчерпване на корите. Отгоре леко намазваме баницата с олио и нахвърляме тук-там малки парченца студено масло.

·         За баница с готови кори взимаме по две кори наведнъж (ако са много тънки и пресни може и по три) като по между им ги напръскваме едва-едва с олио – буквално по десетина капки. Намазваме горната по четирите ѝ краища с олио, сякаш рисуваме рамка, разпределяме по 4-5 пълни с.л. от плънката отгоре ѝ, свиваме късите страни леко навътре, а дългата навиваме на руло. Така оформяме всички кори, подреждаме ги върху тава, застлана с хартия за печене. Намазваме ги обилно с останалото яйце, разбито с 1 с.л. зехтин.

Печем в предварително загрята на 230° фурна до златист загар.

След като извадим баницата от фурната леко я напръскваме със студена вода и покриваме с кърпа, за да се задуши и да ѝ омекне леко коричката.

Дали ще изберете да направите баницата със собственоръчно точени/теглени кори или готови от магазина (тези от Лидл са много добри, стига да са пресни), ще имате разкошна, пухкава и много вкусна баница.
Да ви е сладко!


Честит празник на всички баби! Да са ви живи, здрави и честити внуците, повече да лудуват, а вие повече да угаждате! Здрави и чевръсти да сте и вие, да се радвате на взаимна обич и топлина до дълбоки старини!